Проспериращите Църкви

Чувайки поредната тъжна история за поредната българска църква, която не само, че НЕ изгражда Божието Царство, но и нанася болезнени духовни удари върху своите членове, реших, че е време да опиша един от типовете такива църкви, как те се пораждат и лъжеученията, които ги поддържат. Пиша това заради името на Исус и заради Христовото Тяло, на което принадлежа. Не пиша от позицията на някой 'специален' човек - аз съм обикновен вярващ, със същите проблеми и борби като всички останали... Просто ще кажа какво виждам като истина от Словото и се моля това да послужи на някого. Вярвам, че Бог ни открива неща, не за да ги пазим за себе си и да се радваме на своето собствено просветление - целта е да се изграждат вярващите в истината.

Ще се фокусирам върху два основни проблема, които влияят върху българската църква като цяло, но са силно изразени в някои конкретни църкви. Това са ереста за просперитета и благодатната почва за нейния растеж: 'българската реалност'.

Доктрината за Просперитета

  

Ереста за просперитета, както плевелите растат заедно с житото, израстна редом с благата вест в България в началото на 90те години. Тогава мнозина американски пастори донесоха благата вест в страната ни, но донесоха също и изкривяването на евангелието, най-общо познато като "Доктрината на Просперитета". С две думи, базирана на няколко оттук-оттам подбрани новозаветни стиха и няколко пасажа от Стария Завет, Доктрината на Просперитета, в най-добрия случай, представяше земното богатство като нещо, което е включено в пакета 'спасение', и в най-лошия проповядваше, че щом някой не е богат, значи нещо в духовният му живот не е наред. Оттогава мнозина поддръжници на тази доктрина, български и американски, промениха своята посока на проповядване (макар че малцина се отрекоха публично от това учение), но някак си духът на тази доктрина остана дълбоко вкоренен в българската църква. Този дух се изразява по един основен начин: преобразяване на Доктрината на Просперитета, в чийто корен е сребролюбието, така, че да изглежда като нещо богоугодно. Тук е уместно да кажа, че става въпрос за демонична сила, която цели да отклонява църквата от Божия път и, че чрез компромисите на лидери и хора с авторитет в църквите, тази демонична сила е заела опасна позиция.  

Съвременният Дух на Просперитета

Поради времето прекарано под лъжеучението на просперитета, мнозина от вярващите бяха закърмени с мечти за времето, когато Бог ще направи така, че те да станат финансово независими, като ги направи богати, най-често чрез техен собствен бизнес. Както у всяко лъжеучение, тук виждаме, че има Библейска истина, която е изкривена: Бог иска да сме финансово независими. Парадоксът е, че вярващите, подвластни на това лъжеучение, очакват да станат 'финансово независими' като получат повече финанси! Това е изцяло човешка мъдрост. Истината е, че нито финансите, нито липсата на финанси може да направи някого финансово независим, защото 'независимост' означава 'да не зависиш' от даденото нещо, без значение дали то липсва или е в наличност! Единствено упованието на личността на Бог и живеене според Неговите пътища описани в Словото може да ни направи финансово независими.

Другият довод за желанието за материално богатсво, който произхожда от духа на просперитета, е че когато вярващите станат богати, те ще помагат на бедните, Бог ще се прослави на земята и бедните, на които сме помогнали ще повярват в Исус. Ако има класация на Небето за най-великите глупости, които дяволът е успял да пробута на църквата, мисля, че тази ще бъде в челната тройка! Милостинята е добродетел, описана в Библията, която всеки вярващ е длъжен да практикува, но, за разлика от граденето на Божието Царство, тя никъде не е зададена като главна цел на църквата. Самият Исус ни казва, че бедните ще са винаги сред нас и ни напомня, че Той, Самата Личност на Исус, трябва да бъде наш фокус (Марк 14:7). Светът е пълен с нуждаещи се, но виждаме в Словото, че Исус не беше движен от нуждите, а от водителството на Своя Отец. Всеки, който е давал пари на един и същи невярващ повече от един път, е забелязал, че невярващият в повечето случаи не вижда Бог в това дело, а става все по-фокусиран върху парите. Та, богоугодно е да даваме на бедните, но да вярваме, че с даването ни те ще повярват в Исус, е небиблейско и наивно.

Проспериращи Църкви

  

За съжаление, лъжеучението за богатите вярващи, които чрез своята щедрост ще доведат мнозина до спасение, работи не само на индивидуално ниво. Цели църкви, водени от помазани и надарени служители, стават изцяло фокусирани върху събирането на богатство (‘дадено от бог, разбира се!’), което ще извърши Божието дело на земята. Мечтите в тази област са многобройни: домове за стари хора, домове за сираци, безплатни кухни за бедни, помощ за бедни родители с деца... служения за нуждаещите се, които биха били идеално финансирани от някакъв вид (доходоносен) бизнес, който църквата може да развие, и който ще разкрива превъзходствата на Бог... Преследването на богатство, за да се финансират тези начинания, освен поради факта, че е изцяло антибиблейски подход, се доказва все по-често като неправилно поради плодовете, които се раждат в този процес.

Белезите на Духът на Просперитета

1. Проповядването в църквите спира да бъде водено от Святия Дух и започва да бъде водено от 'видението', което даденият проповедник има. Проповедите са с една цел: събиране на повече финанси ('за благородните цели на бог'). Те могат да бъдат фокусирани върху щедростта, например, или Божията вярност да снабди всяка наша нужда, когато даваме за Неговото дело. Понеже главният източник на финанси на църквите е дарението, чийто размер е пряко свързан с посещаемостта, проповедите могат да бъдат насочени към 'посвещението' към неделното събрание. Темите на тези видове проповеди не са антибиблейски, но духът, с които се поднасят разкрива, че те не са по Божието сърце. Манипулацията, засрамването, грубите шеги за това кой е посветен и кой не е не са Божият метод на дисциплина.
2. Църковното лидерство спира да изразява Божията любов и грижа към вярващите, и преследвайки видението, започва да третира църковните членове като автоматони в огромната църковна машина.
3. Всеки несъгласен с посоката на 'служение' или с методите на лидерството е обявен за предател. Малко по малко ключови фигури от лидерството започват да напускат, но обикновенните миряни научават само митове и слухове за причините тези хора да си тръгнат. Този вид атмосфера започва да наподобава повече Сталинова Русия или САЩ под властта на Сенатор Макарти отколкото 'мир, правда и радост в Святия Дух'. За да може да се опровергае такъв тип управление на помощ идва лъжеучението за безгрешното лидерство, което ‘чува съвсем ясно от бог в сто процента от случаите‘ къде и кога всеки обикновен мирянин трябва да 'служи'. Този дух е безскрупулен дори и към брачния завет, създавайки раздори дори и във взаимоотношенията между съпрузи по принципа на 'разделяй и владей'. И разбира се, точно както в тоталитарните режими, и тук лидерството има свои помощници отговорни да докладват за всяко кривване на някой от партийната, пардон, църковната линия. Тези информатори, въпреки вярността си, никога не биват допуснати във вътрешните кръгове на лидерството, което ги кара все повече и повече да се стараят да се понравят на лидерството и някак да заслужат място в църковното 'Политбюро'.
4. Лидерството, от своя страна, сляпо за дълбочината на своята заблуда, вижда себе си като неразбрано, предадено, и онеправдано. То преследва призива, гони целта, и се пита защо толкова много хора го предават като изказват критика срещу лидерството или напускат църквата.

Благодатната Почва на 'Българската Реалност'

  

Това, което задълбочава проблемите създадени от неправилният фокус на църкви водени от духът на просперитета е т.нар. българска реалност. Финансовата атмосфера в страната прави богоугодното съграждане на доходоносен бизнес много трудно, първо защото потенциалните клиенти не разполагат с високи доходи, и второ заради рекета от страна на държавните институции, на който са подложени предприемачите. За жалост, лидерство опиянено от славата на видението си, счита тези фактори за незначителни спрямо великите неща, които Бог може да извърши. На базата на сляпа вяра, че Бог е винаги готов да каже 'б' на всяко наше 'а', лидерството смело се рязпростира в различни бизнес сфери. Със същата смелост обещава на членовете на църквата, които търсят работа, по-стабилни доходи ('българската реалност') или просто се доверяват на видението, големи заплати, ако започнат работа в новата фирма на Бог. И тогава, сякаш изневиделица, 'българската реалност' нанася своя удар - очакваната бизнес печалба не идва, няма нужните пари за заплати и лидерството застава пред дилема: дали да признае, че е преувеличило, когато е обещало въпросните заплати и така да разкрие, че те също грешат... или да направи така, че да изглежда, че всичко всъщност е по план. За жалост, както Давид беше навлязъл твърде надълбоко в примката на греха и уби мъжът, с чиято съпруга бе блудствал, лидерството избира непочтенността. Ако някой се осмели да поиска обещаното му, той е материалист и предател, и дори да си тръгне, така би било по-добре. По-късно винаги може да се каже, че лидерството само е решило да го отстрани... заради някой скрит грях, например.

Предупреждения от Словото

  

В Библията има много предупреждения за различни човешки склонности и различни опасности, за които вярващия трябва да внимава. Ето някои, които Проспериращите Църкви са игнорирали.

Относно Парите

 "А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта." (1 Тим 6:1-15)

"Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда гиразяждат и където крадци подкопават и крадат.А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не гиразяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." (Мат. 6:19-21)

"Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие (алчност); защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му." (Лука 12:15)

"Защото всичко, което е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но от света" (1 Йоаново 2:16)

"Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя". (Евреи 13:5)

Относно Методите на Лидерството

 "Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото." (1 Петр. 2-3)

Относно Какво е 'разумно'

 "Вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето." (2 Кор.11:19-20)

Други Лъжеучения и Злоупотреби в Проспериращите Църкви

За да поддържат своя контрол над членовете, лидерството на проспериращите църкви си служи умело с още няколко лъжедоктрини. Една от тях е изопачаване на истината, че 'съвършени църкви няма', и затова дори да има проблеми, вярващите нямат къде другаде да отидат. Да, няма съвършени църкви, защото са съставени от несъвършени хора, но далеч не всяка църква е основана на лъжедоктрини и далеч не всяко лидерство манипулира църковните членове, за да се изпълни видението на лидера, и то на всяка цена! Да, няма съвършени църкви, но някои използват несъвършенството си като извинение за беззаконието си, а други търсят да бъдат очистени от Исус чрез покаяние.  Втора е лъжедоктрината, че членовете се 'женят' за църквата, която посещават и съответно напускането на дададена църква би било  равно на 'развод' – това е злоупотреба с Библейската идея на ‘заветни взаимоотношения‘. Трета е лъжеучението, че непокорство към църковното лидерството е равно на непокорство към Бог, базирано на лъжедоктрината, че не Христос е Главата на Църквата, а лидерството.

Съдбата на Проспериращите Църкви

Тези църкви бързо стават познати в християнските среди като опасни и вредни организации, поради многобройните подобни лични разкази на бившите им членове. Съответно, тези църкви стават все по-изолирани от християнската общност, лидерството им има все по-повърхностни взаимоотношения с лидери на други църкви и съответно има все по-малък шанс някой да донесе нужното изобличение и поправление.

Лидерството на тези църкви става все по-авторитарно и въпреки, че често е съставено от тим, този тим не изпълнява функцията на такъв, защото никой не би се опълчил на волята на главатаря (освен ако не иска да бъде изхвърлен и името му да бъде опетнено).

Членовете на тези църкви започват да се делят на три групи:

1. Тези, които поради липса на библейска основа и лични взаимоотношения с Исус, не разбират че се намират в лъжецърква - те наивно следват лидерството и вършат 'черната работа'
2. Тези, които са закоравили сърцата си и са предпочели одобрението на човеци пред одобрението на Бог (Галатяни 1:10), като неистово търсят да угодят на лидерството
3. Тези, които виждат проблемите на църквата, но вярват, че това е само 'лош сезон' и че, скоро старите славни времена ще се върнат. Така, годините минават за тези членове, и вместо да растат в познаване на Бог и да бъдат използвани за изграждането на едно Вечно Царство, те остават в период на застой, който в християнския живот често води до връщане назад.

Умоляващ Апел Към Проспериращите Църкви

 

До лидерите

Ако си лидер на 'просперираща църква' и си видял своите грешки в изграждането на небогоугодна организация или си опорочил това, което Бог ти е поверил, знай че никога не е късно да постъпиш правилно. Никога не е късно да потърсиш прошка от Бог и от хората, с които си постъпил нечестиво. Никога не е късно да поискаш Бог да те възстанови, да те изгради наново и да ти даде ново начало. Ти си човек, като всички други - всички го знаят и всички ще разберат. Но най-важното е, да бъдеш искрен пред Бог - само Той има значение сега. Той може да те измъкне от най-голямата каша и да се прослави. Обърни се към Него. Потърси своя Баща.

До членовете 

Освен ако нямаш конкретно слово от Бог да стоиш и да ходатайстваш за проблемите на църквата, знай, че колкото по-дълго стоиш в тази атмосфера, толкова по-уязвим ставаш за нея. Скоро ти самият няма да осъзнаеш, че си станал част от системата на църквата и главен носител на нейния разрушителен дух. Отдели време да търсиш Бог сам, да четеш Библията и да сравниш плодовете на църквата ти с плодовете на Святия Дух. Спомни си кой е Исус и какво е Неговото сърце и методи. Спомни си всички Негови предупреждения. Потърси общение и съвет с вярващи, които не се страхуват от истината. Знай, че Бог ще ти даде нужната благодат да извървиш пътя си към изцеление и възстановяване.

Какво Научаваме от Проспериращите Църкви?

  

Говорим за 'Проспериращите Църкви', но истината е, че тяхното падение е падение за цялото Тяло Христово. Всички ние сме свързани помежду си, и когато някоя част страда, всички ние страдаме. Тази част не е пълноценна част от тялото и всички ние сме ощетени от дарбите и службите, с които тази част би могла да допринесе. Липсата на тази част също така забавя израстването ни ‘в мярката на ръста на Христовата пълнота‘ (Еф. 4:13).

Много можем да научим от проспериращите църкви. Примерно, научаваме, че никой не е застрахован от морално или друго падане, и затова всяко лидерство трябва да бъде отговорно пред някой. Става явна нуждата да стоим безкомпромисно твърди в истината, описана в Библията. Виждаме колко е опасно да дадем на човек, независимо колко е надарен или помазан, авторитет в живота ни, който дължим единствено на Исус. Но като цяло, синдрома 'Просперираща Църква' е само един от туморите на съвременното Христово Тяло. Има още много тумори, които трябва да бъдат отсранени преди Христовото Тяло да започне да живее за Божието Царство на земята.