Жива

Посветено на Цветанка Петкова Михайлова (1937-2014)

Днес те погребахме, там, до дядо,
В гроба на твоя баща.

Но въпреки урната в гроба не вярвам,
Че тебе те няма сега. 

 
Да, няма я вече нашата баба -
Принципно 'нейна', но винаги 'наша'.
Няма я грижата, която дарява,
Няма я малката сестричка на Даша... 

 
Но истинската ти си все тук.
Не болната, старата плът,
Не гласът, останал без звук,
А животът, човекът, духът. 

 
В мислите ни ти си си жива:
В разговори, в лудите разкази наши,
В радостни спомени, в детството диво...
Жива си, бабо, в сърцето обаче!