Откровение

Там намери ме самотен
На пътя към погибелта,
Вместо смърт приех живота
И повярвах в любовта.

Ти ме хвана за ръката,
Поведе ме по пътя нов
Там слушах разкази чудати
За Теб и Твоята любов.

Ръката Твоя нежна, нова,
Изпусках аз ни раз, ни два…
И спъвах се и падах долу -
Но вдигаше ме любовта.

Така внезапно дойде мигът -
Докосна моята душа
Тогава истински, за първи път,
Аз отпих от любовта.

Днес аз виждам, на Голгота,
Ти направил си ме нов
Но не за глътки, а за Живота,
В Теб и Твоята Любов.

Божието Царство

Нещо се случва с Тялото Христово напоследък. Въпреки многото разностранни лъжеучения, опитващи се да ни съборят, от Християнския Ню Ейдж до възродени ереси датиращи чак до тъмните години на Испанската Инквизиция, Христовата Църква става все по-силна и по-явно заблестява нейната слава. Това се поражда от едно ново, свещенно усещане за незадоволение с настоящето ни състояние, което произтича не от плътско разочарование или огорчение, а по-скоро от духовно незадоволение от 'християнския живот' като цяло. Повече и повече вярващи дълбоко в себе си осъзнават, че Исус не е умрял на кръста за да можем 'да ходим на църква', колкото и хубаво да е ходенето на църква! Малцина говорят за това, защото се страхуват от това, какво ще кажат другите: дали ще ги помислят за неблагодарни, или пък за бунтари... Но има все повече църкви, които не считат копнежа на вярващите за 'повече от Бог' за бунт, или пък, за признак на духовен проблем у вярващия. Има места, където вярващите са свободни да изразяват своя копнеж за 'нещо повече' от 'три песни на хваление, две на поклонение и трийсет-минутна проповед'. Смея да кажа, че аз ходя в такава църква. Слава на Бога за такива църкви!

За Какво Копнеем?

Вярвам, че това, за което все повече от нас копнеят, е Божието Царство. Вярвам, че това, от което не сме задоволени е религията, която толкова дълго време ни се представя като Божието Царство. Под религия нямам предвид външния израз на дадено поклонение или почитане на Бог, а духът, който иска да царува вместо Святия Дух. Дух, който все по-голяма част от нас усещат, защото именно неговото присъствие пречи да бъде задоволен нашият най-дълбок копнеж.

Божието Царство: Нашата Мисия

Божието Царство не е само копнежът на Църквата - то е нашата най-висша мисия на тази земя. Самият Исус ни казва да търсим първо Царството (Матей 6:33), следователно, то трябва да е най-важното нещо в живота на вярващия. Според разширения превод (РП) на Библията, 'търсете' означава 'целете се във' и 'стремете се към', което показва, че ние трябва знаем какво е 'Божието Царство' преди да можем да се прицелваме в него и да се стремим към него.

Какво Пише в Библията за 'Божието Царство'?

Въпреки, че много църковни дейности се извършват в името на Божието Царство, всъщност тъжната истина е, че болшинството от църковната дейност изгражда Царството на Религията. Но нашата цел не е просто да спрем религиозната дейност, но и да започнем онази дейност, която изгражда Царството. Затова, вместо да описвам белезите на Царството на Религията, ще се фокусирам върху някои основни истини за Божието Царство.

10 Библейски Истини за Божието Царство

1. В Матей 5 гл. разбираме, че Небесното Царство принадлежи на 'нищите по дух', хора описани в РП като 'смирени, и които се считат за незначителни'. Тук не става въпрос за хора с комплекс за малоценност, а за хора, които осъзнават, че всичко, което имат, знаят и могат, е поради Божията милост, изляна на кръста. Такъв човек няма нужда от титла (пастор, апостол, служител и пр.), с която да бъде адресиран, защото той знае, че дарбите и призивът му са според Божието намерение, а не поради негови заслуги. 
2. В Матей 6 гл. ни се казва първо да търсим Божието Царство, и че всяко от изброените материални блага в същата глава ще ни се прибави: дрехи, храна и вода. Без да навлизам в друга тема, само искам да спомена, че тези стихове НЕ обещават материално богатство в замяна на нашето търсене на царството - те просто обещават, че няма нужда да се притесняваме за основните ни нужди, защото Нашият Баща се грижи за нас. Истина е, че мнозина от нас имат значително повече от просто 'храна, вода и дрехи', но има и такива, между нас, които имат само това. 
3. Исус ни казва, че 'словото на Царството' може да бъде 'посято' в четири различни вида почви, които са аналог за четири различни типа хора, които чуват словото. Първите не го разбират, затова това което чуват им се открадва; вторите го приемат с радост но, понеже им липсва корен, отпадат когато се сблъскат с неприятности поради словото (за разлика от 'гонените заради правдата' в Матей 5:10); третите чуват словото, но 'светските грижи и примамката на богатството' ги правят безплодни; четвъртите чуват словото, разбират го и дават плод - някои повече, други по-малко. 
4. Притчите на Исус илюстрират Царството като нещо скъпоценно: 'сърковище' или 'перла', за които хора продават всичко, което имат, за да ги купят (Матей 13:44-46). Първо, това показва, че Царството е по-ценно от всички материални блага. Второ, виждаме, че Царството няма нужда от реклама или промоция - неговата стойност е явна за този, който го намери. 
5. Виждаме в новозаветните притчи, че Царството е нещо, което расте на размер - както малкото синапено семе се превръща в огромно растение (Матей 13:31-32; Марк 4:30-34; Лука 13:18-19). Също виждаме, че малко 'количество' от Царството може да повлияе на огромна 'площ', както малкото мая заквасва целия хляб (Матей 13:33-35; Лука 13:18-19). 
6. Виждаме, че Небесното Царство ще бъде очистено от 'нечестивите', както рибари очистват мрежите си от нежелани риби (Матей 13:47-50), и че, в Божието Царство 'синовете на Царството' растат редом със 'синовете на лукавия' (Матей 13:36-43). 
7. Исус казва, че тези, които са учили за Небесното Царство са като домакин, който изважда от съкровището си 'ново' и 'старо' (Матей 13:52). Първото нещо, което виждаме в този стих е, че Царството се 'изучава', и че ние имаме нужда да бъдем 'обучени' в него. В Словото виждаме, че след възкресението си Исус продължаваше да говори на учениците си за Царството, което показва, че им е разкривал нови неща за Царството - неща, които не са написани в Библията. Второто нещо, което ни показва стихът е, че Царството има 'нови' и 'стари' елементи. 
8. Исус ни казва, че Царството е невидимо и 'не идва, така че да се забелязва', а че е 'във' и 'сред' нас (Лука 17:20-21). Виждаме, че Царството не е материално също и в стиха 'Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух' (Римляни 14:17). 
9. Знаем, че Исус 'проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете' (Матей 4:23). 
10. Исус заръча на учениците 'да проповядват Божието царство и да изцеляват болните' (Лука 9:2), на всички нас да идем 'по целия свят' (Марк 16:15) и че 'това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи' (Матей 24:14). 

Виждаме, че разликите между Божието Царство, както е описано в Библията, и църковната дейност като цяло, са фрапиращи. Слушаме истории за места, където Божието Царство се изразява в чудеса, в свръхестествен растеж на църквите, в реално променени животи, и други белези на истинското Божие Царство. Тези истории подклаждат нашия копнеж за 'истинското' и нашата неприязън към 'фалшивото'.

Какво да правим сега?

Първото нещо, което вярвам, че е нужно да направим, е да се покаем пред Бог, затова, че всъщност не сме търсили Неговото Царство. След това правилно е да простим на себе си и на други, които считаме за отговорни за времето, което сме загубили в изграждане на Царството на Религията. Вярвам, че всеки вярващ е призован да потърси очистване на умът и животът му от духа на религия. Исус с радост ще започне този процес у всеки, който искрено Го моли. Друго нещо, с което би било полезно да се заемем, е да започнем да изучаваме горепосочените, както и други, Библейски стихове за Божието Царство, като търсим откровение от Бог. Добре е да съграждаме взаимоотношения с други вярващи, които имат същия копнеж по Божието Царство, и които могат да ни насърчат в нашия път.  

Ето стих, които ни дава надежда:

"Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос" (Филипяни 1:6).

Проспериращите Църкви

Чувайки поредната тъжна история за поредната българска църква, която не само, че НЕ изгражда Божието Царство, но и нанася болезнени духовни удари върху своите членове, реших, че е време да опиша един от типовете такива църкви, как те се пораждат и лъжеученията, които ги поддържат. Пиша това заради името на Исус и заради Христовото Тяло, на което принадлежа. Не пиша от позицията на някой 'специален' човек - аз съм обикновен вярващ, със същите проблеми и борби като всички останали... Просто ще кажа какво виждам като истина от Словото и се моля това да послужи на някого. Вярвам, че Бог ни открива неща, не за да ги пазим за себе си и да се радваме на своето собствено просветление - целта е да се изграждат вярващите в истината.

Ще се фокусирам върху два основни проблема, които влияят върху българската църква като цяло, но са силно изразени в някои конкретни църкви. Това са ереста за просперитета и благодатната почва за нейния растеж: 'българската реалност'.

Доктрината за Просперитета

  

Ереста за просперитета, както плевелите растат заедно с житото, израстна редом с благата вест в България в началото на 90те години. Тогава мнозина американски пастори донесоха благата вест в страната ни, но донесоха също и изкривяването на евангелието, най-общо познато като "Доктрината на Просперитета". С две думи, базирана на няколко оттук-оттам подбрани новозаветни стиха и няколко пасажа от Стария Завет, Доктрината на Просперитета, в най-добрия случай, представяше земното богатство като нещо, което е включено в пакета 'спасение', и в най-лошия проповядваше, че щом някой не е богат, значи нещо в духовният му живот не е наред. Оттогава мнозина поддръжници на тази доктрина, български и американски, промениха своята посока на проповядване (макар че малцина се отрекоха публично от това учение), но някак си духът на тази доктрина остана дълбоко вкоренен в българската църква. Този дух се изразява по един основен начин: преобразяване на Доктрината на Просперитета, в чийто корен е сребролюбието, така, че да изглежда като нещо богоугодно. Тук е уместно да кажа, че става въпрос за демонична сила, която цели да отклонява църквата от Божия път и, че чрез компромисите на лидери и хора с авторитет в църквите, тази демонична сила е заела опасна позиция.  

Съвременният Дух на Просперитета

Поради времето прекарано под лъжеучението на просперитета, мнозина от вярващите бяха закърмени с мечти за времето, когато Бог ще направи така, че те да станат финансово независими, като ги направи богати, най-често чрез техен собствен бизнес. Както у всяко лъжеучение, тук виждаме, че има Библейска истина, която е изкривена: Бог иска да сме финансово независими. Парадоксът е, че вярващите, подвластни на това лъжеучение, очакват да станат 'финансово независими' като получат повече финанси! Това е изцяло човешка мъдрост. Истината е, че нито финансите, нито липсата на финанси може да направи някого финансово независим, защото 'независимост' означава 'да не зависиш' от даденото нещо, без значение дали то липсва или е в наличност! Единствено упованието на личността на Бог и живеене според Неговите пътища описани в Словото може да ни направи финансово независими.

Другият довод за желанието за материално богатсво, който произхожда от духа на просперитета, е че когато вярващите станат богати, те ще помагат на бедните, Бог ще се прослави на земята и бедните, на които сме помогнали ще повярват в Исус. Ако има класация на Небето за най-великите глупости, които дяволът е успял да пробута на църквата, мисля, че тази ще бъде в челната тройка! Милостинята е добродетел, описана в Библията, която всеки вярващ е длъжен да практикува, но, за разлика от граденето на Божието Царство, тя никъде не е зададена като главна цел на църквата. Самият Исус ни казва, че бедните ще са винаги сред нас и ни напомня, че Той, Самата Личност на Исус, трябва да бъде наш фокус (Марк 14:7). Светът е пълен с нуждаещи се, но виждаме в Словото, че Исус не беше движен от нуждите, а от водителството на Своя Отец. Всеки, който е давал пари на един и същи невярващ повече от един път, е забелязал, че невярващият в повечето случаи не вижда Бог в това дело, а става все по-фокусиран върху парите. Та, богоугодно е да даваме на бедните, но да вярваме, че с даването ни те ще повярват в Исус, е небиблейско и наивно.

Проспериращи Църкви

  

За съжаление, лъжеучението за богатите вярващи, които чрез своята щедрост ще доведат мнозина до спасение, работи не само на индивидуално ниво. Цели църкви, водени от помазани и надарени служители, стават изцяло фокусирани върху събирането на богатство (‘дадено от бог, разбира се!’), което ще извърши Божието дело на земята. Мечтите в тази област са многобройни: домове за стари хора, домове за сираци, безплатни кухни за бедни, помощ за бедни родители с деца... служения за нуждаещите се, които биха били идеално финансирани от някакъв вид (доходоносен) бизнес, който църквата може да развие, и който ще разкрива превъзходствата на Бог... Преследването на богатство, за да се финансират тези начинания, освен поради факта, че е изцяло антибиблейски подход, се доказва все по-често като неправилно поради плодовете, които се раждат в този процес.

Белезите на Духът на Просперитета

1. Проповядването в църквите спира да бъде водено от Святия Дух и започва да бъде водено от 'видението', което даденият проповедник има. Проповедите са с една цел: събиране на повече финанси ('за благородните цели на бог'). Те могат да бъдат фокусирани върху щедростта, например, или Божията вярност да снабди всяка наша нужда, когато даваме за Неговото дело. Понеже главният източник на финанси на църквите е дарението, чийто размер е пряко свързан с посещаемостта, проповедите могат да бъдат насочени към 'посвещението' към неделното събрание. Темите на тези видове проповеди не са антибиблейски, но духът, с които се поднасят разкрива, че те не са по Божието сърце. Манипулацията, засрамването, грубите шеги за това кой е посветен и кой не е не са Божият метод на дисциплина.
2. Църковното лидерство спира да изразява Божията любов и грижа към вярващите, и преследвайки видението, започва да третира църковните членове като автоматони в огромната църковна машина.
3. Всеки несъгласен с посоката на 'служение' или с методите на лидерството е обявен за предател. Малко по малко ключови фигури от лидерството започват да напускат, но обикновенните миряни научават само митове и слухове за причините тези хора да си тръгнат. Този вид атмосфера започва да наподобава повече Сталинова Русия или САЩ под властта на Сенатор Макарти отколкото 'мир, правда и радост в Святия Дух'. За да може да се опровергае такъв тип управление на помощ идва лъжеучението за безгрешното лидерство, което ‘чува съвсем ясно от бог в сто процента от случаите‘ къде и кога всеки обикновен мирянин трябва да 'служи'. Този дух е безскрупулен дори и към брачния завет, създавайки раздори дори и във взаимоотношенията между съпрузи по принципа на 'разделяй и владей'. И разбира се, точно както в тоталитарните режими, и тук лидерството има свои помощници отговорни да докладват за всяко кривване на някой от партийната, пардон, църковната линия. Тези информатори, въпреки вярността си, никога не биват допуснати във вътрешните кръгове на лидерството, което ги кара все повече и повече да се стараят да се понравят на лидерството и някак да заслужат място в църковното 'Политбюро'.
4. Лидерството, от своя страна, сляпо за дълбочината на своята заблуда, вижда себе си като неразбрано, предадено, и онеправдано. То преследва призива, гони целта, и се пита защо толкова много хора го предават като изказват критика срещу лидерството или напускат църквата.

Благодатната Почва на 'Българската Реалност'

  

Това, което задълбочава проблемите създадени от неправилният фокус на църкви водени от духът на просперитета е т.нар. българска реалност. Финансовата атмосфера в страната прави богоугодното съграждане на доходоносен бизнес много трудно, първо защото потенциалните клиенти не разполагат с високи доходи, и второ заради рекета от страна на държавните институции, на който са подложени предприемачите. За жалост, лидерство опиянено от славата на видението си, счита тези фактори за незначителни спрямо великите неща, които Бог може да извърши. На базата на сляпа вяра, че Бог е винаги готов да каже 'б' на всяко наше 'а', лидерството смело се рязпростира в различни бизнес сфери. Със същата смелост обещава на членовете на църквата, които търсят работа, по-стабилни доходи ('българската реалност') или просто се доверяват на видението, големи заплати, ако започнат работа в новата фирма на Бог. И тогава, сякаш изневиделица, 'българската реалност' нанася своя удар - очакваната бизнес печалба не идва, няма нужните пари за заплати и лидерството застава пред дилема: дали да признае, че е преувеличило, когато е обещало въпросните заплати и така да разкрие, че те също грешат... или да направи така, че да изглежда, че всичко всъщност е по план. За жалост, както Давид беше навлязъл твърде надълбоко в примката на греха и уби мъжът, с чиято съпруга бе блудствал, лидерството избира непочтенността. Ако някой се осмели да поиска обещаното му, той е материалист и предател, и дори да си тръгне, така би било по-добре. По-късно винаги може да се каже, че лидерството само е решило да го отстрани... заради някой скрит грях, например.

Предупреждения от Словото

  

В Библията има много предупреждения за различни човешки склонности и различни опасности, за които вярващия трябва да внимава. Ето някои, които Проспериращите Църкви са игнорирали.

Относно Парите

 "А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта." (1 Тим 6:1-15)

"Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда гиразяждат и където крадци подкопават и крадат.А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не гиразяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." (Мат. 6:19-21)

"Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие (алчност); защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му." (Лука 12:15)

"Защото всичко, което е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но от света" (1 Йоаново 2:16)

"Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя". (Евреи 13:5)

Относно Методите на Лидерството

 "Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото." (1 Петр. 2-3)

Относно Какво е 'разумно'

 "Вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето." (2 Кор.11:19-20)

Други Лъжеучения и Злоупотреби в Проспериращите Църкви

За да поддържат своя контрол над членовете, лидерството на проспериращите църкви си служи умело с още няколко лъжедоктрини. Една от тях е изопачаване на истината, че 'съвършени църкви няма', и затова дори да има проблеми, вярващите нямат къде другаде да отидат. Да, няма съвършени църкви, защото са съставени от несъвършени хора, но далеч не всяка църква е основана на лъжедоктрини и далеч не всяко лидерство манипулира църковните членове, за да се изпълни видението на лидера, и то на всяка цена! Да, няма съвършени църкви, но някои използват несъвършенството си като извинение за беззаконието си, а други търсят да бъдат очистени от Исус чрез покаяние.  Втора е лъжедоктрината, че членовете се 'женят' за църквата, която посещават и съответно напускането на дададена църква би било  равно на 'развод' – това е злоупотреба с Библейската идея на ‘заветни взаимоотношения‘. Трета е лъжеучението, че непокорство към църковното лидерството е равно на непокорство към Бог, базирано на лъжедоктрината, че не Христос е Главата на Църквата, а лидерството.

Съдбата на Проспериращите Църкви

Тези църкви бързо стават познати в християнските среди като опасни и вредни организации, поради многобройните подобни лични разкази на бившите им членове. Съответно, тези църкви стават все по-изолирани от християнската общност, лидерството им има все по-повърхностни взаимоотношения с лидери на други църкви и съответно има все по-малък шанс някой да донесе нужното изобличение и поправление.

Лидерството на тези църкви става все по-авторитарно и въпреки, че често е съставено от тим, този тим не изпълнява функцията на такъв, защото никой не би се опълчил на волята на главатаря (освен ако не иска да бъде изхвърлен и името му да бъде опетнено).

Членовете на тези църкви започват да се делят на три групи:

1. Тези, които поради липса на библейска основа и лични взаимоотношения с Исус, не разбират че се намират в лъжецърква - те наивно следват лидерството и вършат 'черната работа'
2. Тези, които са закоравили сърцата си и са предпочели одобрението на човеци пред одобрението на Бог (Галатяни 1:10), като неистово търсят да угодят на лидерството
3. Тези, които виждат проблемите на църквата, но вярват, че това е само 'лош сезон' и че, скоро старите славни времена ще се върнат. Така, годините минават за тези членове, и вместо да растат в познаване на Бог и да бъдат използвани за изграждането на едно Вечно Царство, те остават в период на застой, който в християнския живот често води до връщане назад.

Умоляващ Апел Към Проспериращите Църкви

 

До лидерите

Ако си лидер на 'просперираща църква' и си видял своите грешки в изграждането на небогоугодна организация или си опорочил това, което Бог ти е поверил, знай че никога не е късно да постъпиш правилно. Никога не е късно да потърсиш прошка от Бог и от хората, с които си постъпил нечестиво. Никога не е късно да поискаш Бог да те възстанови, да те изгради наново и да ти даде ново начало. Ти си човек, като всички други - всички го знаят и всички ще разберат. Но най-важното е, да бъдеш искрен пред Бог - само Той има значение сега. Той може да те измъкне от най-голямата каша и да се прослави. Обърни се към Него. Потърси своя Баща.

До членовете 

Освен ако нямаш конкретно слово от Бог да стоиш и да ходатайстваш за проблемите на църквата, знай, че колкото по-дълго стоиш в тази атмосфера, толкова по-уязвим ставаш за нея. Скоро ти самият няма да осъзнаеш, че си станал част от системата на църквата и главен носител на нейния разрушителен дух. Отдели време да търсиш Бог сам, да четеш Библията и да сравниш плодовете на църквата ти с плодовете на Святия Дух. Спомни си кой е Исус и какво е Неговото сърце и методи. Спомни си всички Негови предупреждения. Потърси общение и съвет с вярващи, които не се страхуват от истината. Знай, че Бог ще ти даде нужната благодат да извървиш пътя си към изцеление и възстановяване.

Какво Научаваме от Проспериращите Църкви?

  

Говорим за 'Проспериращите Църкви', но истината е, че тяхното падение е падение за цялото Тяло Христово. Всички ние сме свързани помежду си, и когато някоя част страда, всички ние страдаме. Тази част не е пълноценна част от тялото и всички ние сме ощетени от дарбите и службите, с които тази част би могла да допринесе. Липсата на тази част също така забавя израстването ни ‘в мярката на ръста на Христовата пълнота‘ (Еф. 4:13).

Много можем да научим от проспериращите църкви. Примерно, научаваме, че никой не е застрахован от морално или друго падане, и затова всяко лидерство трябва да бъде отговорно пред някой. Става явна нуждата да стоим безкомпромисно твърди в истината, описана в Библията. Виждаме колко е опасно да дадем на човек, независимо колко е надарен или помазан, авторитет в живота ни, който дължим единствено на Исус. Но като цяло, синдрома 'Просперираща Църква' е само един от туморите на съвременното Христово Тяло. Има още много тумори, които трябва да бъдат отсранени преди Христовото Тяло да започне да живее за Божието Царство на земята.

Мечти

Търкалят се дните,
Делник след празник -
Всеки върви в своя брод...
А как затъжава сърцето,
Когато се сеща за Oнзи...
Другия...
Пълен...
Живот!

Живот на надежди,
Мечти и копнежи -
Живот изживян,
Напълно...
Докрай...
Свърши ли времето,
На наш'те стремежи,
Да оставим следа,
Преди своя край?

И изведнъж, някак случайно,
Долавяме полъх от Онзи Друг Път!
И душата ни бойка песен запява,
Подканяйки всички, които не спят:
"Вън! Прогонете тези лъжци!
Сред вас да останат само такива,
Които живеят за свойте мечти -
Ако е нужно - за тях и умират!"

Жива

Посветено на Цветанка Петкова Михайлова (1937-2014)

Днес те погребахме, там, до дядо,
В гроба на твоя баща.

Но въпреки урната в гроба не вярвам,
Че тебе те няма сега. 

 
Да, няма я вече нашата баба -
Принципно 'нейна', но винаги 'наша'.
Няма я грижата, която дарява,
Няма я малката сестричка на Даша... 

 
Но истинската ти си все тук.
Не болната, старата плът,
Не гласът, останал без звук,
А животът, човекът, духът. 

 
В мислите ни ти си си жива:
В разговори, в лудите разкази наши,
В радостни спомени, в детството диво...
Жива си, бабо, в сърцето обаче!

Живот Под Слънцето

Плахо пристъпваме, плахо,
В пътя наречен живот,
И мислим за дните, когато
Не носихме този хомот.

Страх, срам, или пък болка,
Изграждат стената пред нас?
Кажете, какво се случи чак толкоз,
Че над самите ни мисли да нямаме власт?

Има дни, в които няма светлина.
Тогава само умората помага
В умът да намерим тишина...
Уморо, ти приятелко драга!  

А знаем, а знаем, че има Живот!
Там... някъде близко... далече...
Той зове ни по име в тъмния брод,
Гдето Лъжецът шепне, 'Късно е вече'. 

От Булимия Към Здраве и Свобода

Отдавна искам да напиша и да публикувам разказ за това как бях освободена от булимия и вярвам, че времето му е дошло. Това е една от тези битки, в които имаш пълна победа, и съответно не чувстваш срам, когато публично споделяш за нея. Все едно говориш за някой друг, а същевременно чувстваш удоволствието от триумфа над врага, който никога не си си мислил, че можеш да имаш. Това е победата, която Исус дава в живота ни.

Нека първо да разкажа накратко как бях уловена в капана на тъпченето и повръщането. Семената на булимия бяха посадени рано в моя живот, понеже израстнах в семейство с, както бих го нарекла сега, нездравословно отношение към храната. Първо, ние никога не сядахме около масата заедно за да се храним – всеки просто отваряше хладилника и ядеше когато си поискаше, каквото си поискаше. Когато бях малка си спомням, че родителите ми бяха постоянно на някаква ограничаваща диета, която траеше около седмица, и после се връщаха към старите си навици. Разбира се, когато бях малка, обичах да ям неограничени количества пица и теглото ми не ме притесняваше. Едва малко преди пубертета започна да ме притеснява, че другите деца ме наричаха ‘дебела’. Започнах да се сравнявам с другите момичета на моята възраст и с моите любими поп изпълнителки – Спайс Гърлс – и виждах колко различна бях. Започнах периоди на стриктни диети – ‘само салати’ – които можех да поддържам за няколко дни, докато тялото ми не започнеше да търси хранителните вещества, от които има нужда, и тогава започваше тъпченето. После идваше гузната съвест. Тогава не можех да видя никаква алтернатива, освен да се накарм да повърна след натъпкване, и така започнах да ям каквото си искам, знаейки че, ако повърна, няма да стана ‘дебела’. Скоро комплиментите започнаха, ‘Лина, толкова много си отслабнала!’ и ‘Лина, изглеждаш прекрасно.’ Същата година ‘хванах първото си гадже’ и се чувствах на седмото небе. Най-после бях намерила щастие и свобода – можех да се позволявам всякаква храна и да изглеждам добре (‘слаба’).

На около 15 разбрах, че булимията (вече знаех името) може да предизвика внезапна смърт, затова реших да използвам този ‘метод’ само в кризисни моменти – когато не можех да откажа на някое изкушение. Избирах да ям предимно салати с малко сирене, с инцидентното тъпчене-повръщане, в специални случаи. Интересно е да се отбележи, че през този период винаги бях малко ‘по-едра’ от това, което исках да бъда – нашите тела са направени по толкова уникален начин, че когато ги подлагаме на подобни мъки, те намират начин да оцелеят, в моя случай, моето тяло е складирало малък резерв мазнини, мислейки си, че могат да потрябват ако дойдат ‘гладните времена’ – период на често тъпчене-повръщане.

Когато бях на 19 имах могъща среща с Исус и станах християнка. Веднага ознах вътрешно, че булимията не е ‘добро’ и че ще е нещо, с което ще трябва да се справя рано или късно. Мислех си това, от гледна точка на колко е ‘лошо’ да се хаби храна по такъв начин, знаейки, че има гладуващи хора по света. Едва по-късно, когато израстнах малко в познането на Божията любов към мен, разбрах че основната грижа на Бог в този проблем е моята свобода. Но, не знаех, че можех да бъда напълно освободена от този проблем – че мога да бъда ‘нормална’ и да ям ‘нормално’, без страх. Реших да ям предимно салати с малко сирене, и някое друго яйце; мюсли с мляко; обезмаслени кисели млека; плодове; някоя друга супа… Понеже рядко повръщах, скоро се почувствах по-уверена и реших, че булимията вече беше отминала. Не осъзнавах, че въпреки че не повръщах, все още бях напълно вманиачена на тема храна – когато повръщах бях вманиачена в това какво да ЯМ; по време на периода на стриктните диети, бях вманиачена в какво да НЕ ям. И в двата случая, единственото за което мислех беше храната и как да не стана ‘дебела’. Бях неповръщаша булимичка – пленница. И сляпа за своето собствено робство.

През пролетта на 2011 отрих нова ‘ефикасна’ диета, която обещаваше отслабване без ‘гладуване’ – Диетата на Дюкан. Когато си на нея, ядеш само белтъчини определен период от време и след това добавяш зеленчуци. Отслабнах с 10кг за 1 месец, но когато свърши диетата, знаех че отново ще започна да качвам. През този период срещнах мъж, в който се влюбих и с когото решихме да се оженим бързо – едва 6 месеца след като станахме двойка. Решихме, че щом знаем, че сме един за друх, защо да чакаме? Това беше периода, в който започнах отново с тъпченето и повръщането, защото исках да задържа слабата си фигура за сватбата. Тогава, нощта преди сватбата, в Негов стил, Бог ми проговори в банята. Показа ми картина на мен като съпруга, като майка… Знаех, че не бих могла да взема моят хранителен режим на ‘предимно салати’ в брака, защото бих искала да готвя за мъжа ми и децата ми, и знаех, че не бих могла да изисквам от тях да ядат ‘балансирано’ ако самата аз не се хранех здравословно. И така, денят след сватбата ни беше първия ден когато, въпреки страха от това да надебелея, започнах да ям ‘нормални храни’ в ‘нормални количества’. Не преяждах, но понеже бях булимик в период на рехабилитация, моето тяло започна да трупа килограми от храната, която ядях, което е естествена реакция на един организъм, който е живял толкова дълго в неизвестност относно какво хранителни вещества ще получи за в бъдеще. Напълнях с 10кг през 2012, първата година от нашия брак, и въпреки, че не харесвах как изглеждах, исках да намеря начин да стана стройна по здравословен начин, без да се връщам към страха от храната. Прочетох за Индекса на Телесна Маса и изчислих че максималното тегло, което е здравословно  за моят ръст е 71кг, а аз бях 76кг – имах да отслабна само с 5кг! Тъкмо започнах да изучавам здравословното хранене и упражненията, и забременях с първото ни дете.

През първите 7 месеца на бременността ми с Даня имах отвращение към месото, което е често срещано при бременните. Моето меню включваше предимно банички, спагети, хляб, вегетариански пици, зеленчуци и сирена. През деветте месеца бях гладна постоянно! Качих малко под 35кг за цялата бременност, и тежах ужасяващите 110кг денят преди да родя. Месец след раждането бях 98кг – мразех начина, по които изглеждах и се чувствах ужасно! Усещах свръх теглото ми върху колената и глезените ми. Не можех да коленича за да вдигна нещо от пода без да охкам от болката, която чувствах в коленете ми. Това беше последният път, когато бях изкушена да започна някоя луда ограничаваща диета, но понеже бях решила да кърмя дъщеря ми до първия и рожден ден, знаех, че това не беше опция за мен.

Една седмица след раждането

Една вечер се молих и поисках от Бог да ми помогне да намеря правилният хранителен режим и правилнте упражнения за мен. Не че преди не се бях молила за това, но този беше първият път, когато наистина очаквах, че Бог ще направи нещо в ситуацията. И Той го направи! Не знам как се озовах там (навярно тук е било Божието водителство), но се натъкнах на един сайт, който говореше за Първобитният Начин на Живот. Това, което ми грабна окото, беше че авторите подчертаваха, че не става дума за диета, а за начин на живот. Ако някой се интересува от детайлите на този план, нека го потърси в Гугъл.

Реших, че следните основни принципи от Първобитния План ще бъдат ‘истина’ за мен.

Първо, планът е основан на теорията за ‘пещерните хора’ и какво са яли, и въпреки, че не вярвам в еволюцията на човешкия род, можех да направя паралел с Адам и Ева. Знаех, че преди грехопадението Адам и Ева са яли растения и плодове в Едемската Градина и че, след грехопадението са започнали да ядат и месо. На базата на това, реших, че мога да ям ВСИЧКИ храни, които са ‘натурални’, т.е. храни които могат да бъдат ‘намерени, набрани или убити’ и че, трябва да избягвам храни, които са били изкуствено преработени от хората, за да станат годни за ядене. Реших, че първата категория са храни, които Бог е създал за да се храним с тях, а втората категория са храни, които ние, използвайки нашето знание и технологичен прогрес, сме направили ‘годни за ядене’, но всъщност не са създадени с тази цел. Трва включва преработени меса (бургери, кренвирши, салами); зърнени култури (жито и неговите производни – макаронени изделия, изделия направени от тестени кори, хляб и т.н.), напитки освен вода и прясно изстискани сокове.

Планът набляга на вредата, която зърнените култури (особено тези, съдържащи глутен) нанасят на нашата храносмилателна система, посочвайки научният факт, че яденето на зърнени култури причинява покачване на инсулина в телата ни, което води до увеличаване на апетита. Това ми обясни защо, след като ядях парче пица или мюсли с мляко, огладнявах само след два часа, докато след пържола и порция картофи, бях сита много по-дълго. Планът загатва, че причината, поради която в западните нации има повече хора с наднормено тегло, е именно факта че западният хранителен режим е основно базиран на изделия произведени от жито, за разлика от азиатската кухня, която набляга на ориза.

Второ, планът подчертава нуждата от ежедневно движение, но разграничава ‘естественото’ движение от ‘неестественото’, като казва, че първобитните хора не са се движели така, че да поддържат висок пулс за продължителен период от време. Аз не си представям Адам и Ева да са тичали около Едемската Градина! Да, действително натоварващото движение доказано по-бързо гори калории, то е ‘неестествено’. Първобитните хора/Адам и Ева са спринтирали понякога, за да избягат от някое диво животно, но тяхното седмично натоварване не е било еквивалентно на три двучасови интензивни тренировки във фитнеса! Съответно, аз реших, че ще ходя пеша час и половина ежедневно през студените месеци, и да плувам по 800м (сто осем-метрови дължини на нашия басейн) през топлите месеци.

Трето, започнах да приемам 2 хранителни добавки, които биха покрили 2 основни липси причинени от западния начин на живот – витамин Д и качествено рибено масло богато на Омега 3 (изследвано за тежки метали), препоръчани от Планът. Най-големият ефект от тези добавки, беше че те подобриха цялостното ми благосъстояние и отсраниха променливите настоения и периоди на притесниение/депресия.

(Само да добавя, понеже се отнася за храна, имах проблемна кожа и моят дерматолог ми препоръча да спра всички млечни продукти, освен киселото мляко. И, наистина, всеки път, когато си позволявах сирене, ми излизаха пъпки!)

Планът ми даде толкова свобода! Не само, че е напълно здравословен, снабдявайки тялото с всички нужни хранителни вещества (белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали), но откакто започнах да следвам този план, започнах да се чувствам по-добре вътрешно. Не броя калории и никога не прекалявам с количествата, защото храната, която ям е засищаща. Радвам се на храната повече от всякога!

           Три месеца преди втората бременност

Три месеца след първия рожден ден на дъщеря ми тежах 72кг и изглеждах и се чувствах по-добре от всякога! Не бях модел, но за мен, бях красива. В момента съм бременна в 16та седмица с нашето второ дете и моето наддаване за тази бременност е в препоръчителните граници – тежа 76кг (колкото тежах преди да забременея с Даня). Моят акушер-гинеколог напълно подкрепя моят хранителен план, твърдейки, че няма нищо в житото (основен източник на храна, който съм отрязала), което да не мога да получа от други храни. Ако ми се прияде нещо сладко, купувам си хубав черен шоколад и се хапвам малко!

Има ли недостатъци в планът? Да. Основният недостатък на безжитното хранене е, че е по-скъпо от режим, основан на житни храни. Но, в дългосрочен план, аз ядях повече храна, когато ядях житни продукти отколкото ям сега, защото тогава бях по-често гладна! Още един недостатък е, че когато си навън, не можеш просто да си купиш сандвич за хапване – можеш да хапваш плодове, ядки или да си носиш сандвичи с безжитно брашно. Не е толкова трудно! Хубавата новина е, че има безжитни алтернативи на много житни ястия – безжитни макарони от царевично брашно, например, които ям, когато мъжът ми поиска да му направя спагети за вечеря. Ще напиша отделна статия за различните ястия, които си готвя, за да могат хората да имат идея как изглежда едно ‘първобитно’ ястие.

Това беше историята за моето освобождение от оковите на булимията и как заживях живот, в който храната вече не е източник на страх, но на радост и на удоволствие! Истина е – Исус ежедневно носи нашите товари и е готов да ни освободи от всяко нещо, което ни държи в страх и робство.