Божието Царство

Нещо се случва с Тялото Христово напоследък. Въпреки многото разностранни лъжеучения, опитващи се да ни съборят, от Християнския Ню Ейдж до възродени ереси датиращи чак до тъмните години на Испанската Инквизиция, Христовата Църква става все по-силна и по-явно заблестява нейната слава. Това се поражда от едно ново, свещенно усещане за незадоволение с настоящето ни състояние, което произтича не от плътско разочарование или огорчение, а по-скоро от духовно незадоволение от 'християнския живот' като цяло. Повече и повече вярващи дълбоко в себе си осъзнават, че Исус не е умрял на кръста за да можем 'да ходим на църква', колкото и хубаво да е ходенето на църква! Малцина говорят за това, защото се страхуват от това, какво ще кажат другите: дали ще ги помислят за неблагодарни, или пък за бунтари... Но има все повече църкви, които не считат копнежа на вярващите за 'повече от Бог' за бунт, или пък, за признак на духовен проблем у вярващия. Има места, където вярващите са свободни да изразяват своя копнеж за 'нещо повече' от 'три песни на хваление, две на поклонение и трийсет-минутна проповед'. Смея да кажа, че аз ходя в такава църква. Слава на Бога за такива църкви!

За Какво Копнеем?

Вярвам, че това, за което все повече от нас копнеят, е Божието Царство. Вярвам, че това, от което не сме задоволени е религията, която толкова дълго време ни се представя като Божието Царство. Под религия нямам предвид външния израз на дадено поклонение или почитане на Бог, а духът, който иска да царува вместо Святия Дух. Дух, който все по-голяма част от нас усещат, защото именно неговото присъствие пречи да бъде задоволен нашият най-дълбок копнеж.

Божието Царство: Нашата Мисия

Божието Царство не е само копнежът на Църквата - то е нашата най-висша мисия на тази земя. Самият Исус ни казва да търсим първо Царството (Матей 6:33), следователно, то трябва да е най-важното нещо в живота на вярващия. Според разширения превод (РП) на Библията, 'търсете' означава 'целете се във' и 'стремете се към', което показва, че ние трябва знаем какво е 'Божието Царство' преди да можем да се прицелваме в него и да се стремим към него.

Какво Пише в Библията за 'Божието Царство'?

Въпреки, че много църковни дейности се извършват в името на Божието Царство, всъщност тъжната истина е, че болшинството от църковната дейност изгражда Царството на Религията. Но нашата цел не е просто да спрем религиозната дейност, но и да започнем онази дейност, която изгражда Царството. Затова, вместо да описвам белезите на Царството на Религията, ще се фокусирам върху някои основни истини за Божието Царство.

10 Библейски Истини за Божието Царство

1. В Матей 5 гл. разбираме, че Небесното Царство принадлежи на 'нищите по дух', хора описани в РП като 'смирени, и които се считат за незначителни'. Тук не става въпрос за хора с комплекс за малоценност, а за хора, които осъзнават, че всичко, което имат, знаят и могат, е поради Божията милост, изляна на кръста. Такъв човек няма нужда от титла (пастор, апостол, служител и пр.), с която да бъде адресиран, защото той знае, че дарбите и призивът му са според Божието намерение, а не поради негови заслуги. 
2. В Матей 6 гл. ни се казва първо да търсим Божието Царство, и че всяко от изброените материални блага в същата глава ще ни се прибави: дрехи, храна и вода. Без да навлизам в друга тема, само искам да спомена, че тези стихове НЕ обещават материално богатство в замяна на нашето търсене на царството - те просто обещават, че няма нужда да се притесняваме за основните ни нужди, защото Нашият Баща се грижи за нас. Истина е, че мнозина от нас имат значително повече от просто 'храна, вода и дрехи', но има и такива, между нас, които имат само това. 
3. Исус ни казва, че 'словото на Царството' може да бъде 'посято' в четири различни вида почви, които са аналог за четири различни типа хора, които чуват словото. Първите не го разбират, затова това което чуват им се открадва; вторите го приемат с радост но, понеже им липсва корен, отпадат когато се сблъскат с неприятности поради словото (за разлика от 'гонените заради правдата' в Матей 5:10); третите чуват словото, но 'светските грижи и примамката на богатството' ги правят безплодни; четвъртите чуват словото, разбират го и дават плод - някои повече, други по-малко. 
4. Притчите на Исус илюстрират Царството като нещо скъпоценно: 'сърковище' или 'перла', за които хора продават всичко, което имат, за да ги купят (Матей 13:44-46). Първо, това показва, че Царството е по-ценно от всички материални блага. Второ, виждаме, че Царството няма нужда от реклама или промоция - неговата стойност е явна за този, който го намери. 
5. Виждаме в новозаветните притчи, че Царството е нещо, което расте на размер - както малкото синапено семе се превръща в огромно растение (Матей 13:31-32; Марк 4:30-34; Лука 13:18-19). Също виждаме, че малко 'количество' от Царството може да повлияе на огромна 'площ', както малкото мая заквасва целия хляб (Матей 13:33-35; Лука 13:18-19). 
6. Виждаме, че Небесното Царство ще бъде очистено от 'нечестивите', както рибари очистват мрежите си от нежелани риби (Матей 13:47-50), и че, в Божието Царство 'синовете на Царството' растат редом със 'синовете на лукавия' (Матей 13:36-43). 
7. Исус казва, че тези, които са учили за Небесното Царство са като домакин, който изважда от съкровището си 'ново' и 'старо' (Матей 13:52). Първото нещо, което виждаме в този стих е, че Царството се 'изучава', и че ние имаме нужда да бъдем 'обучени' в него. В Словото виждаме, че след възкресението си Исус продължаваше да говори на учениците си за Царството, което показва, че им е разкривал нови неща за Царството - неща, които не са написани в Библията. Второто нещо, което ни показва стихът е, че Царството има 'нови' и 'стари' елементи. 
8. Исус ни казва, че Царството е невидимо и 'не идва, така че да се забелязва', а че е 'във' и 'сред' нас (Лука 17:20-21). Виждаме, че Царството не е материално също и в стиха 'Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух' (Римляни 14:17). 
9. Знаем, че Исус 'проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете' (Матей 4:23). 
10. Исус заръча на учениците 'да проповядват Божието царство и да изцеляват болните' (Лука 9:2), на всички нас да идем 'по целия свят' (Марк 16:15) и че 'това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи' (Матей 24:14). 

Виждаме, че разликите между Божието Царство, както е описано в Библията, и църковната дейност като цяло, са фрапиращи. Слушаме истории за места, където Божието Царство се изразява в чудеса, в свръхестествен растеж на църквите, в реално променени животи, и други белези на истинското Божие Царство. Тези истории подклаждат нашия копнеж за 'истинското' и нашата неприязън към 'фалшивото'.

Какво да правим сега?

Първото нещо, което вярвам, че е нужно да направим, е да се покаем пред Бог, затова, че всъщност не сме търсили Неговото Царство. След това правилно е да простим на себе си и на други, които считаме за отговорни за времето, което сме загубили в изграждане на Царството на Религията. Вярвам, че всеки вярващ е призован да потърси очистване на умът и животът му от духа на религия. Исус с радост ще започне този процес у всеки, който искрено Го моли. Друго нещо, с което би било полезно да се заемем, е да започнем да изучаваме горепосочените, както и други, Библейски стихове за Божието Царство, като търсим откровение от Бог. Добре е да съграждаме взаимоотношения с други вярващи, които имат същия копнеж по Божието Царство, и които могат да ни насърчат в нашия път.  

Ето стих, които ни дава надежда:

"Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос" (Филипяни 1:6).