Джулиет
Спомням си, нощта преди да поканя Исус да стане мой Господ и Спасител, попитах Джулиет – момичето, което ми благовестваше:"Наистина ли ще трябва да се простя със сексa преди брака?"
Нейният отговор ме спечели:
"Много неща са вредни за нас. Но Исус е Този, Който ще ти покаже кои са те."
Тя не затвори вратата на Царството пред мен, но същевременно ми даде правилния отговор, защото бе водена от Духа и изразяваше Неговия плод. На следващата сутрин аз знаех, че да тръгна с Исус ще изисква да се откажа от определени неща, но знаех, че Той ще ми даде сили да го направя. Днес тя е моя кума и сме в много близки взаимоотношения.
"Всичко, което правиш, прави го поради личното ти отношение към Бог. Не защото трябва."
Пламен говореше за познаване на Бога, както човек би опознал приятел. Постоянно ме насочваше към Исус, а не към себе си. Беше открит и не се опитваше да се покаже като всезнайко - когато не знаеше нещо, не се страхуваше да каже 'не знам'. Пламен често се наричаше мой 'приятел', вместо мой наставник, учител и пр., което ме учудваше, защото не мислех, че мога да бъда негов приятел - той беше толкова зрял, а пък аз толкова нова във вярата. По-късно разбрах, че самият Исус нарече Себе си наш приятел. С Пламен до ден днешен сме много близки.
Спомням си един конкретен случай, когато аз и една приятелка, след като се върнахме от една християнска конференция, бяхме силно въодушевени от определено учение. Отидохме на гости на Вики и го споделихме с нея. Тя каза, че не мисли, че е от Бога. (Учението не беше нещо, което противоречеше на Библията.) Бяхме разочаровани от нейната реакция, и се почувствахме леко смачкани. Тръгнахме си от апартамента и не повече от половин час по-късно и двете получихме едно и също съобщение от Вики. Никога няма да забравя текста, който прочетох:
"Съжалявам, ако съм ви обезкуражила. Възможно е Бог да ви е разкрил нещо, което да не е разкрил на мен."
Смирението на Вики бе явно - тя знаеше, че не знае всичко и че това, че е лидер на църква, не я прави по-духовна или по-мъдра от останалите. Тогава разбрах, че тя е човек, на когото мога да разчитам, защото се доверяваше ицяло на Исус, а не на собствените си разбирания. С Вики все още поддържаме връзка.
"Много неща са вредни за нас. Но Исус е Този, Който ще ти покаже кои са те."
Тя не затвори вратата на Царството пред мен, но същевременно ми даде правилния отговор, защото бе водена от Духа и изразяваше Неговия плод. На следващата сутрин аз знаех, че да тръгна с Исус ще изисква да се откажа от определени неща, но знаех, че Той ще ми даде сили да го направя. Днес тя е моя кума и сме в много близки взаимоотношения.
Пламен
След като повярвах, Бог направи така, че съвсем ненадейно се запознах с един вярващ по интернет, чието служение беше (и все още е) работа с новоповярвали - Пламен. Този човек посвети 3 цели месеца от живота си на ежедневни, многочасови телефонни разговори с мен, в които аз задавах всевъзможни (досадни) въпроси. Той нито веднъж не показа раздразнение, а напротив - с кротост и благост ми отговаряше. Но нещото, което най-много ми се запечата, може би, защото той го казваше толкова често по всевъзможни начини, бе:"Всичко, което правиш, прави го поради личното ти отношение към Бог. Не защото трябва."
Пламен говореше за познаване на Бога, както човек би опознал приятел. Постоянно ме насочваше към Исус, а не към себе си. Беше открит и не се опитваше да се покаже като всезнайко - когато не знаеше нещо, не се страхуваше да каже 'не знам'. Пламен често се наричаше мой 'приятел', вместо мой наставник, учител и пр., което ме учудваше, защото не мислех, че мога да бъда негов приятел - той беше толкова зрял, а пък аз толкова нова във вярата. По-късно разбрах, че самият Исус нарече Себе си наш приятел. С Пламен до ден днешен сме много близки.
Вики
Църквата ми в Англия беше водена от жена, Вики. Тя била изгонена от миналата си църква, защото са й забранили да води служения в църква поради това, че е жена. Въпреки тези забрани, Вики чувствала призива на Бог в живота си да посади църква за студентите около университет Роял Холоуей, Лондон. Била покорна на призива и сега тази църква е място, където студентите могат да се събират, да се молят един за друг и да хвалят Исус в близост до университета. Най-вероятно поради горчивия си опит с контрол от страна на църковни лидери, Вики бе човек, който се облягаше изцяло на Святия Дух, когато имаше нужда от поправление или изобличение в църквата.Спомням си един конкретен случай, когато аз и една приятелка, след като се върнахме от една християнска конференция, бяхме силно въодушевени от определено учение. Отидохме на гости на Вики и го споделихме с нея. Тя каза, че не мисли, че е от Бога. (Учението не беше нещо, което противоречеше на Библията.) Бяхме разочаровани от нейната реакция, и се почувствахме леко смачкани. Тръгнахме си от апартамента и не повече от половин час по-късно и двете получихме едно и също съобщение от Вики. Никога няма да забравя текста, който прочетох:
"Съжалявам, ако съм ви обезкуражила. Възможно е Бог да ви е разкрил нещо, което да не е разкрил на мен."
Смирението на Вики бе явно - тя знаеше, че не знае всичко и че това, че е лидер на църква, не я прави по-духовна или по-мъдра от останалите. Тогава разбрах, че тя е човек, на когото мога да разчитам, защото се доверяваше ицяло на Исус, а не на собствените си разбирания. С Вики все още поддържаме връзка.
Какво е заключението? Как да разпознаем лидер, воден от Святия Дух? Това е човек, който не привлича хора към себе си, а заема задна позиция, насочвайки и водейки хората към Исус.
"Но, когато Помощникът (Утешителят, Защитникът, Ходатаят-Съветник, Даряващият със Сила, Подкрепникът) дойде, когото ще ви изпратя от Бащата, Духът на Истината, който произлиза от Бащата, Той ще бъде свидетел за Мен." (Йоан 15:26 Разширен Превод)