Отдавна искам да напиша и да публикувам разказ за това как бях освободена от булимия и вярвам, че времето му е дошло. Това е една от тези битки, в които имаш пълна победа, и съответно не чувстваш срам, когато публично споделяш за нея. Все едно говориш за някой друг, а същевременно чувстваш удоволствието от триумфа над врага, който никога не си си мислил, че можеш да имаш. Това е победата, която Исус дава в живота ни.
Нека първо да разкажа накратко как бях уловена в капана на тъпченето и повръщането. Семената на булимия бяха посадени рано в моя живот, понеже израстнах в семейство с, както бих го нарекла сега, нездравословно отношение към храната. Първо, ние никога не сядахме около масата заедно за да се храним – всеки просто отваряше хладилника и ядеше когато си поискаше, каквото си поискаше. Когато бях малка си спомням, че родителите ми бяха постоянно на някаква ограничаваща диета, която траеше около седмица, и после се връщаха към старите си навици. Разбира се, когато бях малка, обичах да ям неограничени количества пица и теглото ми не ме притесняваше. Едва малко преди пубертета започна да ме притеснява, че другите деца ме наричаха ‘дебела’. Започнах да се сравнявам с другите момичета на моята възраст и с моите любими поп изпълнителки – Спайс Гърлс – и виждах колко различна бях. Започнах периоди на стриктни диети – ‘само салати’ – които можех да поддържам за няколко дни, докато тялото ми не започнеше да търси хранителните вещества, от които има нужда, и тогава започваше тъпченето. После идваше гузната съвест. Тогава не можех да видя никаква алтернатива, освен да се накарм да повърна след натъпкване, и така започнах да ям каквото си искам, знаейки че, ако повърна, няма да стана ‘дебела’. Скоро комплиментите започнаха, ‘Лина, толкова много си отслабнала!’ и ‘Лина, изглеждаш прекрасно.’ Същата година ‘хванах първото си гадже’ и се чувствах на седмото небе. Най-после бях намерила щастие и свобода – можех да се позволявам всякаква храна и да изглеждам добре (‘слаба’).
На около 15 разбрах, че булимията (вече знаех името) може да предизвика внезапна смърт, затова реших да използвам този ‘метод’ само в кризисни моменти – когато не можех да откажа на някое изкушение. Избирах да ям предимно салати с малко сирене, с инцидентното тъпчене-повръщане, в специални случаи. Интересно е да се отбележи, че през този период винаги бях малко ‘по-едра’ от това, което исках да бъда – нашите тела са направени по толкова уникален начин, че когато ги подлагаме на подобни мъки, те намират начин да оцелеят, в моя случай, моето тяло е складирало малък резерв мазнини, мислейки си, че могат да потрябват ако дойдат ‘гладните времена’ – период на често тъпчене-повръщане.
Когато бях на 19 имах могъща среща с Исус и станах християнка. Веднага ознах вътрешно, че булимията не е ‘добро’ и че ще е нещо, с което ще трябва да се справя рано или късно. Мислех си това, от гледна точка на колко е ‘лошо’ да се хаби храна по такъв начин, знаейки, че има гладуващи хора по света. Едва по-късно, когато израстнах малко в познането на Божията любов към мен, разбрах че основната грижа на Бог в този проблем е моята свобода. Но, не знаех, че можех да бъда напълно освободена от този проблем – че мога да бъда ‘нормална’ и да ям ‘нормално’, без страх. Реших да ям предимно салати с малко сирене, и някое друго яйце; мюсли с мляко; обезмаслени кисели млека; плодове; някоя друга супа… Понеже рядко повръщах, скоро се почувствах по-уверена и реших, че булимията вече беше отминала. Не осъзнавах, че въпреки че не повръщах, все още бях напълно вманиачена на тема храна – когато повръщах бях вманиачена в това какво да ЯМ; по време на периода на стриктните диети, бях вманиачена в какво да НЕ ям. И в двата случая, единственото за което мислех беше храната и как да не стана ‘дебела’. Бях неповръщаша булимичка – пленница. И сляпа за своето собствено робство.
През пролетта на 2011 отрих нова ‘ефикасна’ диета, която обещаваше отслабване без ‘гладуване’ – Диетата на Дюкан. Когато си на нея, ядеш само белтъчини определен период от време и след това добавяш зеленчуци. Отслабнах с 10кг за 1 месец, но когато свърши диетата, знаех че отново ще започна да качвам. През този период срещнах мъж, в който се влюбих и с когото решихме да се оженим бързо – едва 6 месеца след като станахме двойка. Решихме, че щом знаем, че сме един за друх, защо да чакаме? Това беше периода, в който започнах отново с тъпченето и повръщането, защото исках да задържа слабата си фигура за сватбата. Тогава, нощта преди сватбата, в Негов стил, Бог ми проговори в банята. Показа ми картина на мен като съпруга, като майка… Знаех, че не бих могла да взема моят хранителен режим на ‘предимно салати’ в брака, защото бих искала да готвя за мъжа ми и децата ми, и знаех, че не бих могла да изисквам от тях да ядат ‘балансирано’ ако самата аз не се хранех здравословно. И така, денят след сватбата ни беше първия ден когато, въпреки страха от това да надебелея, започнах да ям ‘нормални храни’ в ‘нормални количества’. Не преяждах, но понеже бях булимик в период на рехабилитация, моето тяло започна да трупа килограми от храната, която ядях, което е естествена реакция на един организъм, който е живял толкова дълго в неизвестност относно какво хранителни вещества ще получи за в бъдеще. Напълнях с 10кг през 2012, първата година от нашия брак, и въпреки, че не харесвах как изглеждах, исках да намеря начин да стана стройна по здравословен начин, без да се връщам към страха от храната. Прочетох за Индекса на Телесна Маса и изчислих че максималното тегло, което е здравословно за моят ръст е 71кг, а аз бях 76кг – имах да отслабна само с 5кг! Тъкмо започнах да изучавам здравословното хранене и упражненията, и забременях с първото ни дете.
През първите 7 месеца на бременността ми с Даня имах отвращение към месото, което е често срещано при бременните. Моето меню включваше предимно банички, спагети, хляб, вегетариански пици, зеленчуци и сирена. През деветте месеца бях гладна постоянно! Качих малко под 35кг за цялата бременност, и тежах ужасяващите 110кг денят преди да родя. Месец след раждането бях 98кг – мразех начина, по които изглеждах и се чувствах ужасно! Усещах свръх теглото ми върху колената и глезените ми. Не можех да коленича за да вдигна нещо от пода без да охкам от болката, която чувствах в коленете ми. Това беше последният път, когато бях изкушена да започна някоя луда ограничаваща диета, но понеже бях решила да кърмя дъщеря ми до първия и рожден ден, знаех, че това не беше опция за мен.
Една седмица след раждането
Една вечер се молих и поисках от Бог да ми помогне да намеря правилният хранителен режим и правилнте упражнения за мен. Не че преди не се бях молила за това, но този беше първият път, когато наистина очаквах, че Бог ще направи нещо в ситуацията. И Той го направи! Не знам как се озовах там (навярно тук е било Божието водителство), но се натъкнах на един сайт, който говореше за Първобитният Начин на Живот. Това, което ми грабна окото, беше че авторите подчертаваха, че не става дума за диета, а за начин на живот. Ако някой се интересува от детайлите на този план, нека го потърси в Гугъл.
Реших, че следните основни принципи от Първобитния План ще бъдат ‘истина’ за мен.
Първо, планът е основан на теорията за ‘пещерните хора’ и какво са яли, и въпреки, че не вярвам в еволюцията на човешкия род, можех да направя паралел с Адам и Ева. Знаех, че преди грехопадението Адам и Ева са яли растения и плодове в Едемската Градина и че, след грехопадението са започнали да ядат и месо. На базата на това, реших, че мога да ям ВСИЧКИ храни, които са ‘натурални’, т.е. храни които могат да бъдат ‘намерени, набрани или убити’ и че, трябва да избягвам храни, които са били изкуствено преработени от хората, за да станат годни за ядене. Реших, че първата категория са храни, които Бог е създал за да се храним с тях, а втората категория са храни, които ние, използвайки нашето знание и технологичен прогрес, сме направили ‘годни за ядене’, но всъщност не са създадени с тази цел. Трва включва преработени меса (бургери, кренвирши, салами); зърнени култури (жито и неговите производни – макаронени изделия, изделия направени от тестени кори, хляб и т.н.), напитки освен вода и прясно изстискани сокове.
Планът набляга на вредата, която зърнените култури (особено тези, съдържащи глутен) нанасят на нашата храносмилателна система, посочвайки научният факт, че яденето на зърнени култури причинява покачване на инсулина в телата ни, което води до увеличаване на апетита. Това ми обясни защо, след като ядях парче пица или мюсли с мляко, огладнявах само след два часа, докато след пържола и порция картофи, бях сита много по-дълго. Планът загатва, че причината, поради която в западните нации има повече хора с наднормено тегло, е именно факта че западният хранителен режим е основно базиран на изделия произведени от жито, за разлика от азиатската кухня, която набляга на ориза.
Второ, планът подчертава нуждата от ежедневно движение, но разграничава ‘естественото’ движение от ‘неестественото’, като казва, че първобитните хора не са се движели така, че да поддържат висок пулс за продължителен период от време. Аз не си представям Адам и Ева да са тичали около Едемската Градина! Да, действително натоварващото движение доказано по-бързо гори калории, то е ‘неестествено’. Първобитните хора/Адам и Ева са спринтирали понякога, за да избягат от някое диво животно, но тяхното седмично натоварване не е било еквивалентно на три двучасови интензивни тренировки във фитнеса! Съответно, аз реших, че ще ходя пеша час и половина ежедневно през студените месеци, и да плувам по 800м (сто осем-метрови дължини на нашия басейн) през топлите месеци.
Трето, започнах да приемам 2 хранителни добавки, които биха покрили 2 основни липси причинени от западния начин на живот – витамин Д и качествено рибено масло богато на Омега 3 (изследвано за тежки метали), препоръчани от Планът. Най-големият ефект от тези добавки, беше че те подобриха цялостното ми благосъстояние и отсраниха променливите настоения и периоди на притесниение/депресия.
(Само да добавя, понеже се отнася за храна, имах проблемна кожа и моят дерматолог ми препоръча да спра всички млечни продукти, освен киселото мляко. И, наистина, всеки път, когато си позволявах сирене, ми излизаха пъпки!)
Планът ми даде толкова свобода! Не само, че е напълно здравословен, снабдявайки тялото с всички нужни хранителни вещества (белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали), но откакто започнах да следвам този план, започнах да се чувствам по-добре вътрешно. Не броя калории и никога не прекалявам с количествата, защото храната, която ям е засищаща. Радвам се на храната повече от всякога!
Три месеца след първия рожден ден на дъщеря ми тежах 72кг и изглеждах и се чувствах по-добре от всякога! Не бях модел, но за мен, бях красива. В момента съм бременна в 16та седмица с нашето второ дете и моето наддаване за тази бременност е в препоръчителните граници – тежа 76кг (колкото тежах преди да забременея с Даня). Моят акушер-гинеколог напълно подкрепя моят хранителен план, твърдейки, че няма нищо в житото (основен източник на храна, който съм отрязала), което да не мога да получа от други храни. Ако ми се прияде нещо сладко, купувам си хубав черен шоколад и се хапвам малко!
Има ли недостатъци в планът? Да. Основният недостатък на безжитното хранене е, че е по-скъпо от режим, основан на житни храни. Но, в дългосрочен план, аз ядях повече храна, когато ядях житни продукти отколкото ям сега, защото тогава бях по-често гладна! Още един недостатък е, че когато си навън, не можеш просто да си купиш сандвич за хапване – можеш да хапваш плодове, ядки или да си носиш сандвичи с безжитно брашно. Не е толкова трудно! Хубавата новина е, че има безжитни алтернативи на много житни ястия – безжитни макарони от царевично брашно, например, които ям, когато мъжът ми поиска да му направя спагети за вечеря. Ще напиша отделна статия за различните ястия, които си готвя, за да могат хората да имат идея как изглежда едно ‘първобитно’ ястие.
Това беше историята за моето освобождение от оковите на булимията и как заживях живот, в който храната вече не е източник на страх, но на радост и на удоволствие! Истина е – Исус ежедневно носи нашите товари и е готов да ни освободи от всяко нещо, което ни държи в страх и робство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар