Живот Под Слънцето

Плахо пристъпваме, плахо,
В пътя наречен живот,
И мислим за дните, когато
Не носихме този хомот.

Страх, срам, или пък болка,
Изграждат стената пред нас?
Кажете, какво се случи чак толкоз,
Че над самите ни мисли да нямаме власт?

Има дни, в които няма светлина.
Тогава само умората помага
В умът да намерим тишина...
Уморо, ти приятелко драга!  

А знаем, а знаем, че има Живот!
Там... някъде близко... далече...
Той зове ни по име в тъмния брод,
Гдето Лъжецът шепне, 'Късно е вече'.