2.01.16 г.

Как да разпознаем кога църквата ни се превръща в култ/секта?

В България, за съжаление, думите 'секта' и 'култ' все още са използвани най-често неправилно, описвайки събрания на хора, които се покланят на Бога на Библията извън православния храм. Поради този факт протестантите, които са свикнали да бъдат обиждани с такива неправдоподобни епитети, понякога считат, че сектите и култовете са митове от началото на 90те години. Истината е, че самият Исус ни предупреждавa, че ще дойдат лъжеучители, които ще бъдат вълци в овча кожа, което означава, че те ще изглеждат като християни. 2 Петрово 2:1 казва: "и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси". Какво научаваме относно лъжеучителите от този стих? Че те не винаги произлизат извън църквата.

Тъжната истина е, че всяка църква може да се превърне в секта/култ, дори и да е започнала с правилни намерения. Вярвам, че първата причина за това е неправилното разбиране на църковното лидерство относно тяхната роля в живота на вярващите. Мнозина лидери гледат на себе си като на духовни водачи, с функция, приближаваща се повече до тази на гурутата в източните религии, отколкото до тази, която Библията посочва за правилна. Втората причина дадена църква да се превърне в култ е тъжният факт, че много хора, наричащи себе си християни, не познават Бога и Неговото писано Слово - Библията. Така вярващите лесно се поддават на лъжеучения и, обвързвайки се емоционално с дадена организация, все по-малко могат да бъдат наричани християни (хора, които следват Христос и стават все-по христоподобни) и все повече, дори в Името на Христос, се превръщат в класически сектанти - без дори да по дозират за това.

Заблудените хора, според дефиницията на думата 'заблуда', вървят в даден път с твърдото убеждене, че следват истината - те не знаят, че са заблудени.

Врагът ни, въпреки, че е мъдър, не може да твори нови неща - той може само да изкривява вече съществуващото. Неговият белег е явен и поради това всички култове си приличат по 7 основни характеристики:

1. Опозиция на критично мислене

Култовете не обичат индивидуализма, защото е много по-трудно да се контролира група от индивиди с различно мислене, отколкото група от единномислещи последователи. Разбира се, абсолютна истина има и не трябва да се приема всяко мнение за истина или да се следва всяко учение, ако то противоречи на Библията. Но Исус ни казва, че Святият Дух е Този, Който ще ни води във всяка истина. Да, Той може да го прави чрез хора, но методите Му са белязани с Неговия плод: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Култовете най-често издигат дадено вярване чрез манипулация или всяване на страх - белезите на водителство от дух, който не е от Бога.

2. Изолиране на членове и наказване на тези, които са си тръгнали

Библията ни учи, че глава на Църквата е Христос, а не човекът, който е основал дадено събрание. Поради този факт никой, освен Христос, няма право да решава кой може да посещава дадено събрание. Библията ни казва да постъпваме с любов към този, който е прегрешил и с кротост да водим всеки към възвръщане в правия път. Единственият случай, в който Библията заповядва да се изгони грешник, е описан в писмото до Коринтската църква, за които се е знаело, че са участвали в сексуални грехове 'които не се срещат дори сред езичниците'. Човекът, който Павел заповядва да бъде изгонен, е мъж, който имал сексуални взаимоотношения с мащехата си. Култовете, използвайки факта, че мнозина не познават контекста на стиха 'Изгонете злия човек сред вас' (1 Кор. 5), си позволяват да прилагат този вид дисциплина върху всеки, който показва несъгласие с лидерството. Когато човек си тръгне, доброволно или насила, лидерството насърчава настоящите членове да странят от този човек с обяснението, примерно, че той е опасен за тяхното духовно развитие.

3. Подчертаване на специални доктрини извън писанията

Специалните доктрини най-често намират основата си в библейски стих или стихове, които се превръщат в главната посока на проповядване на дадено събрание и след това в главна цел на църквата. Стиховете сами по себе си са истинни, но няма библейска база за твърдението, че те трябва да са цел на християнския живот. Пример за подобни доктрини са:

- заветът за просперитета: "ако Бог е с теб, ще бъдеш богат"

- доктрината за бащинството: "лидерите са твои 'родители' и ти трябва да ги 'разпознаваш' и да им се покоряваш"

- издигане на ръцете на лидера: "както в Стария Завет израелтяните държаха вдигнати ръцете на Моисей, така и християните трябва да подкрепят видението на лидера"

Всяка една от тези доктрини е базирана на истини, които са били изопачени: Бог ще се грижи за всички наши нужди, но няма задължително да ни направи богати; призвани сме да почитаме лидерите ни, но това да е доброволно - да е почит към помазанието на Бог върху лидера, което ние сами разпознаваме, а не ни се натрапва; можем да се присъединим към дадено служение или видение, сами виждайки своя призив в него, но не по принуда или чрез манипулация.

4. Търсене на неправилна лоялност към лидерството

Култовете създават атмосфера, в която членовете се чувстват длъжни да съгласяват всяко свое намерение и всяка своя крачка с лидерството - това се представя като нещо, което ги предпазва. Тук не говорим само за служения в църквата - християните се съветват за кого да се оженят, дали да учат, къде и какво да работят... Истината е, че има безопасност в съветването с други, както казва Библията, но християните трябва сами, доброволно да търсят съвет или мъдрост, разпознавайки даден човек като някой, на когото могат да се доверят и знаейки, че са свободни да отхвърлят даден съвет, без да има последици за тях в църквата.

5. Не почитане на семейството като единица

Задружното семейството е заплаха за култовете, затова на приципа 'разделяй и владей', лидерството активно всява раздори между съпрузи, използвайки често слабостите и страховете на двата пола. Примерно, на мъжете се говори, че са 'мъже под чехъл', манипулирани и контролирани от жените си; на жените се говори, че мъжете им са пасивни и недуховни.

Много култове изискват от членовете си дори да спрат да общуват с брачния си партньор, ако той или тя изразяват несъгласие с ученията на култа или го напуснат. Всичко това се обяснява, че е с цел да предпазят човека от поквара, заблуда или отпадане от 'истинната вяра'.

6. Прекрачване на библейските граници на поведение

Членовете на култовете могат да насърчават членовете да се занимават със сексуални практики, които Библията осъжда, като хомосексуализъм и многоженство. Библията ни учи, че тялото на вярващия е храм на Святия Дух, че сексуалните грехове са изключително вредни за нас.

7. Отделяне от Тялото Христово

Култът се дели от Тялото Христово, описвайки себе си като специална организация - по-добра, по-свята и 'по-правилна' от други християнски организации. Може да не се говори открито, но всеобщото вярване в култа е, че всеки, който си тръгне, ще пострада духовно и ще отпадне от вярата. Един добре развит култ може да започне и открито да проповядва, че няма спасение извън тяхната организация, защото само те имат 'истината' или само те са богоизбрани. Библията ни учи, че Исус Христос спасява, а не членство в дадена организация. 

Какво да правим, ако видим, че църквата ни е станала култ?

Опасно е да продължаваме да посещаваме събранията, освен ако нямаме конкретно слово от Бог да се молим за покаяние на лидерството, да служим на определени хора в събранието и открито да говорим слова на изобличение и поправление. Стоенето под авторитета на служение, което не е водено от Святия Дух, което не зачита Библейските доктрини и което действа чрез манипулация и всяване на страх, е вредно за нашия духовен живот. Ако нямаме сили или смелост да напуснем дадена организация, не знаейки какво ще се случи с нас и нашето семейство, след като напуснем, можем да се доверим, че Исус не ни е забравил и че Той ще се погрижи за нас. 

Не е лесно да се напусне култ, поради силното емоционално обвързване, което той изгражда с членовете си. Страхът да изгубим близки и приятели, които са в организацията, е съвсем реален, както и страхът, че ще изгубим своята идентичност, ако спрем своето служение там. Но, самият Исус ни казва, че този, който иска да спаси живота си, ще го загуби, а този, който го загуби заради Него, ще го спаси.


1 Кор. 7:23 "С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци."














31.12.15 г.

Лидер Воден от Святия Дух

Докато размишлявах как се разпознава лидер, воден от Святия Дух, Бог ми напомни за три мои преживявания с подобни лидери. Исках да ги споделя с вас.

Джулиет

Спомням си, нощта преди да поканя Исус да стане мой Господ и Спасител, попитах Джулиет – момичето, което ми благовестваше:

"Наистина ли ще трябва да се простя със сексa преди брака?"

Нейният отговор ме спечели:

"Много неща са вредни за нас. Но Исус е Този, Който ще ти покаже кои са те."

Тя не затвори вратата на Царството пред мен, но същевременно ми даде правилния отговор, защото бе водена от Духа и изразяваше Неговия плод. На следващата сутрин аз знаех, че да тръгна с Исус ще изисква да се откажа от определени неща, но знаех, че Той ще ми даде сили да го направя. Днес тя е моя кума и сме в много близки взаимоотношения.


Пламен

След като повярвах, Бог направи така, че съвсем ненадейно се запознах с един вярващ по интернет, чието служение беше (и все още е) работа с новоповярвали - Пламен. Този човек посвети 3 цели месеца от живота си на ежедневни, многочасови телефонни разговори с мен, в които аз задавах всевъзможни (досадни) въпроси. Той нито веднъж не показа раздразнение, а напротив - с кротост и благост ми отговаряше. Но нещото, което най-много ми се запечата, може би, защото той го казваше толкова често по всевъзможни начини, бе:

"Всичко, което правиш, прави го поради личното ти отношение към Бог. Не защото трябва."

Пламен говореше за познаване на Бога, както човек би опознал приятел. Постоянно ме насочваше към Исус, а не към себе си. Беше открит и не се опитваше да се покаже като всезнайко - когато не знаеше нещо, не се страхуваше да каже 'не знам'. Пламен често се наричаше мой 'приятел', вместо мой наставник, учител и пр., което ме учудваше, защото не мислех, че мога да бъда негов приятел - той беше толкова зрял, а пък аз толкова нова във вярата. По-късно разбрах, че самият Исус нарече Себе си наш приятел. С Пламен до ден днешен сме много близки.


Вики

Църквата ми в Англия беше водена от жена, Вики. Тя била изгонена от миналата си църква, защото са й забранили да води служения в църква поради това, че е жена. Въпреки тези забрани, Вики чувствала призива на Бог в живота си да посади църква за студентите около университет Роял Холоуей, Лондон. Била покорна на призива и сега тази църква е място, където студентите могат да се събират, да се молят един за друг и да хвалят Исус в близост до университета. Най-вероятно поради горчивия си опит с контрол от страна на църковни лидери, Вики бе човек, който се облягаше изцяло на Святия Дух, когато имаше нужда от поправление или изобличение в църквата.

Спомням си един конкретен случай, когато аз и една приятелка, след като се върнахме от една християнска конференция, бяхме силно въодушевени от определено учение. Отидохме на гости на Вики и го споделихме с нея. Тя каза, че не мисли, че е от Бога. (Учението не беше нещо, което противоречеше на Библията.) Бяхме разочаровани от нейната реакция, и се почувствахме леко смачкани. Тръгнахме си от апартамента и не повече от половин час по-късно и двете получихме едно и също съобщение от Вики. Никога няма да забравя текста, който прочетох:

"Съжалявам, ако съм ви обезкуражила. Възможно е Бог да ви е разкрил нещо, което да не е разкрил на мен."

Смирението на Вики бе явно - тя знаеше, че не знае всичко и че това, че е лидер на църква, не я прави по-духовна или по-мъдра от останалите. Тогава разбрах, че тя е човек, на когото мога да разчитам, защото се доверяваше ицяло на Исус, а не на собствените си разбирания. С Вики все още поддържаме връзка.

Какво е заключението? Как да разпознаем лидер, воден от Святия Дух? Това е човек, който не привлича хора към себе си, а заема задна позиция, насочвайки и водейки хората към Исус.

"Но, когато Помощникът (Утешителят, Защитникът, Ходатаят-Съветник, Даряващият със Сила, Подкрепникът) дойде, когото ще ви изпратя от Бащата, Духът на Истината, който произлиза от Бащата, Той ще бъде свидетел за Мен." (Йоан 15:26 Разширен Превод)







31.03.15 г.

Откровение

Там намери ме самотен
На пътя към погибелта,
Вместо смърт приех живота
И повярвах в любовта.

Ти ме хвана за ръката,
Поведе ме по пътя нов
Там слушах разкази чудати
За Теб и Твоята любов.

Ръката Твоя нежна, нова,
Изпусках аз ни раз, ни два…
И спъвах се и падах долу -
Но вдигаше ме любовта.

Така внезапно дойде мигът -
Докосна моята душа
Тогава истински, за първи път,
Аз отпих от любовта.

Днес аз виждам, на Голгота,
Ти направил си ме нов
Но не за глътки, а за Живота,
В Теб и Твоята Любов.

24.03.15 г.

Божието Царство

Нещо се случва с Тялото Христово напоследък. Въпреки многото разностранни лъжеучения, опитващи се да ни съборят, от Християнския Ню Ейдж до възродени ереси датиращи чак до тъмните години на Испанската Инквизиция, Христовата Църква става все по-силна и по-явно заблестява нейната слава. Това се поражда от едно ново, свещенно усещане за незадоволение с настоящето ни състояние, което произтича не от плътско разочарование или огорчение, а по-скоро от духовно незадоволение от 'християнския живот' като цяло. Повече и повече вярващи дълбоко в себе си осъзнават, че Исус не е умрял на кръста за да можем 'да ходим на църква', колкото и хубаво да е ходенето на църква! Малцина говорят за това, защото се страхуват от това, какво ще кажат другите: дали ще ги помислят за неблагодарни, или пък за бунтари... Но има все повече църкви, които не считат копнежа на вярващите за 'повече от Бог' за бунт, или пък, за признак на духовен проблем у вярващия. Има места, където вярващите са свободни да изразяват своя копнеж за 'нещо повече' от 'три песни на хваление, две на поклонение и трийсет-минутна проповед'. Смея да кажа, че аз ходя в такава църква. Слава на Бога за такива църкви!


За Какво Копнеем?


Вярвам, че това, за което все повече от нас копнеят, е Божието Царство. Вярвам, че това, от което не сме задоволени е религията, която толкова дълго време ни се представя като Божието Царство. Под религия нямам предвид външния израз на дадено поклонение или почитане на Бог, а духът, който иска да царува вместо Святия Дух. Дух, който все по-голяма част от нас усещат, защото именно неговото присъствие пречи да бъде задоволен нашият най-дълбок копнеж.


Божието Царство: Нашата Мисия


Божието Царство не е само копнежът на Църквата - то е нашата най-висша мисия на тази земя. Самият Исус ни казва да търсим първо Царството (Матей 6:33), следователно, то трябва да е най-важното нещо в живота на вярващия. Според разширения превод (РП) на Библията, 'търсете' означава 'целете се във' и 'стремете се към', което показва, че ние трябва знаем какво е 'Божието Царство' преди да можем да се прицелваме в него и да се стремим към него.


Какво Пише в Библията за 'Божието Царство'?


Въпреки, че много църковни дейности се извършват в името на Божието Царство, всъщност тъжната истина е, че болшинството от църковната дейност изгражда Царството на Религията. Но нашата цел не е просто да спрем религиозната дейност, но и да започнем онази дейност, която изгражда Царството. Затова, вместо да описвам белезите на Царството на Религията, ще се фокусирам върху някои основни истини за Божието Царство.

10 Библейски Истини за Божието Царство

  1. В Матей 5 гл. разбираме, че Небесното Царство принадлежи на 'нищите по дух', хора описани в РП като 'смирени, и които се считат за незначителни'. Тук не става въпрос за хора с комплекс за малоценност, а за хора, които осъзнават, че всичко, което имат, знаят и могат, е поради Божията милост, изляна на кръста. Такъв човек няма нужда от титла (пастор, апостол, служител и пр.), с която да бъде адресиран, защото той знае, че дарбите и призивът му са според Божието намерение, а не поради негови заслуги. 
  2. В Матей 6 гл. ни се казва първо да търсим Божието Царство, и че всяко от изброените материални блага в същата глава ще ни се прибави: дрехи, храна и вода. Без да навлизам в друга тема, само искам да спомена, че тези стихове НЕ обещават материално богатство в замяна на нашето търсене на царството - те просто обещават, че няма нужда да се притесняваме за основните ни нужди, защото Нашият Баща се грижи за нас. Истина е, че мнозина от нас имат значително повече от просто 'храна, вода и дрехи', но има и такива, между нас, които имат само това. 
  3. Исус ни казва, че 'словото на Царството' може да бъде 'посято' в четири различни вида почви, които са аналог за четири различни типа хора, които чуват словото. Първите не го разбират, затова това което чуват им се открадва; вторите го приемат с радост но, понеже им липсва корен, отпадат когато се сблъскат с неприятности поради словото (за разлика от 'гонените заради правдата' в Матей 5:10); третите чуват словото, но 'светските грижи и примамката на богатството' ги правят безплодни; четвъртите чуват словото, разбират го и дават плод - някои повече, други по-малко. 
  4. Притчите на Исус илюстрират Царството като нещо скъпоценно: 'сърковище' или 'перла', за които хора продават всичко, което имат, за да ги купят (Матей 13:44-46). Първо, това показва, че Царството е по-ценно от всички материални блага. Второ, виждаме, че Царството няма нужда от реклама или промоция - неговата стойност е явна за този, който го намери. 
  5. Виждаме в новозаветните притчи, че Царството е нещо, което расте на размер - както малкото синапено семе се превръща в огромно растение (Матей 13:31-32; Марк 4:30-34; Лука 13:18-19). Също виждаме, че малко 'количество' от Царството може да повлияе на огромна 'площ', както малкото мая заквасва целия хляб (Матей 13:33-35; Лука 13:18-19). 
  6. Виждаме, че Небесното Царство ще бъде очистено от 'нечестивите', както рибари очистват мрежите си от нежелани риби (Матей 13:47-50), и че, в Божието Царство 'синовете на Царството' растат редом със 'синовете на лукавия' (Матей 13:36-43). 
  7. Исус казва, че тези, които са учили за Небесното Царство са като домакин, който изважда от съкровището си 'ново' и 'старо' (Матей 13:52). Първото нещо, което виждаме в този стих е, че Царството се 'изучава', и че ние имаме нужда да бъдем 'обучени' в него. В Словото виждаме, че след възкресението си Исус продължаваше да говори на учениците си за Царството, което показва, че им е разкривал нови неща за Царството - неща, които не са написани в Библията. Второто нещо, което ни показва стихът е, че Царството има 'нови' и 'стари' елементи. 
  8. Исус ни казва, че Царството е невидимо и 'не идва, така че да се забелязва', а че е 'във' и 'сред' нас (Лука 17:20-21). Виждаме, че Царството не е материално също и в стиха 'Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух' (Римляни 14:17). 
  9. Знаем, че Исус 'проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете' (Матей 4:23). 
  10. Исус заръча на учениците 'да проповядват Божието царство и да изцеляват болните' (Лука 9:2), на всички нас да идем 'по целия свят' (Марк 16:15) и че 'това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи' (Матей 24:14). 
Виждаме, че разликите между Божието Царство, както е описано в Библията, и църковната дейност като цяло, са фрапиращи. Слушаме истории за места, където Божието Царство се изразява в чудеса, в свръхестествен растеж на църквите, в реално променени животи, и други белези на истинското Божие Царство. Тези истории подклаждат нашия копнеж за 'истинското' и нашата неприязън към 'фалшивото'.


Какво да правим сега?


Първото нещо, което вярвам, че е нужно да направим, е да се покаем пред Бог, затова, че всъщност не сме търсили Неговото Царство. След това правилно е да простим на себе си и на други, които считаме за отговорни за времето, което сме загубили в изграждане на Царството на Религията. Вярвам, че всеки вярващ е призован да потърси очистване на умът и животът му от духа на религия. Исус с радост ще започне този процес у всеки, който искрено Го моли. Друго нещо, с което би било полезно да се заемем, е да започнем да изучаваме горепосочените, както и други, Библейски стихове за Божието Царство, като търсим откровение от Бог. Добре е да съграждаме взаимоотношения с други вярващи, които имат същия копнеж по Божието Царство, и които могат да ни насърчат в нашия път.  

Ето стих, които ни дава надежда:

"Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос" (Филипяни 1:6).


17.03.15 г.

Проспериращите Църкви

Чувайки поредната тъжна история за поредната българска църква, която не само, че НЕ изгражда Божието Царство, но и нанася болезнени духовни удари върху своите членове, реших, че е време да опиша един от типовете такива църкви, как те се пораждат и лъжеученията, които ги поддържат. Пиша това заради името на Исус и заради Христовото Тяло, на което принадлежа. Не пиша от позицията на някой 'специален' човек - аз съм обикновен вярващ, със същите проблеми и борби като всички останали... Просто ще кажа какво виждам като истина от Словото и се моля това да послужи на някого. Вярвам, че Бог ни открива неща, не за да ги пазим за себе си и да се радваме на своето собствено просветление - целта е да се изграждат вярващите в истината.

Ще се фокусирам върху два основни проблема, които влияят върху българската църква като цяло, но са силно изразени в някои конкретни църкви. Това са ереста за просперитета и благодатната почва за нейния растеж: 'българската реалност'.


Доктрината за Просперитета

  
Ереста за просперитета, както плевелите растат заедно с житото, израстна редом с благата вест в България в началото на 90те години. Тогава мнозина американски пастори донесоха благата вест в страната ни, но донесоха също и изкривяването на евангелието, най-общо познато като "Доктрината на Просперитета". С две думи, базирана на няколко оттук-оттам подбрани новозаветни стиха и няколко пасажа от Стария Завет, Доктрината на Просперитета, в най-добрия случай, представяше земното богатство като нещо, което е включено в пакета 'спасение', и в най-лошия проповядваше, че щом някой не е богат, значи нещо в духовният му живот не е наред. Оттогава мнозина поддръжници на тази доктрина, български и американски, промениха своята посока на проповядване (макар че малцина се отрекоха публично от това учение), но някак си духът на тази доктрина остана дълбоко вкоренен в българската църква. Този дух се изразява по един основен начин: преобразяване на Доктрината на Просперитета, в чийто корен е сребролюбието, така, че да изглежда като нещо богоугодно. Тук е уместно да кажа, че става въпрос за демонична сила, която цели да отклонява църквата от Божия път и, че чрез компромисите на лидери и хора с авторитет в църквите, тази демонична сила е заела опасна позиция.  


Съвременният Дух на Просперитета


Поради времето прекарано под лъжеучението на просперитета, мнозина от вярващите бяха закърмени с мечти за времето, когато Бог ще направи така, че те да станат финансово независими, като ги направи богати, най-често чрез техен собствен бизнес. Както у всяко лъжеучение, тук виждаме, че има Библейска истина, която е изкривена: Бог иска да сме финансово независими. Парадоксът е, че вярващите, подвластни на това лъжеучение, очакват да станат 'финансово независими' като получат повече финанси! Това е изцяло човешка мъдрост. Истината е, че нито финансите, нито липсата на финанси може да направи някого финансово независим, защото 'независимост' означава 'да не зависиш' от даденото нещо, без значение дали то липсва или е в наличност! Единствено упованието на личността на Бог и живеене според Неговите пътища описани в Словото може да ни направи финансово независими.

Другият довод за желанието за материално богатсво, който произхожда от духа на просперитета, е че когато вярващите станат богати, те ще помагат на бедните, Бог ще се прослави на земята и бедните, на които сме помогнали ще повярват в Исус. Ако има класация на Небето за най-великите глупости, които дяволът е успял да пробута на църквата, мисля, че тази ще бъде в челната тройка! Милостинята е добродетел, описана в Библията, която всеки вярващ е длъжен да практикува, но, за разлика от граденето на Божието Царство, тя никъде не е зададена като главна цел на църквата. Самият Исус ни казва, че бедните ще са винаги сред нас и ни напомня, че Той, Самата Личност на Исус, трябва да бъде наш фокус (Марк 14:7). Светът е пълен с нуждаещи се, но виждаме в Словото, че Исус не беше движен от нуждите, а от водителството на Своя Отец. Всеки, който е давал пари на един и същи невярващ повече от един път, е забелязал, че невярващият в повечето случаи не вижда Бог в това дело, а става все по-фокусиран върху парите. Та, богоугодно е да даваме на бедните, но да вярваме, че с даването ни те ще повярват в Исус, е небиблейско и наивно.


Проспериращи Църкви

  
За съжаление, лъжеучението за богатите вярващи, които чрез своята щедрост ще доведат мнозина до спасение, работи не само на индивидуално ниво. Цели църкви, водени от помазани и надарени служители, стават изцяло фокусирани върху събирането на богатство (‘дадено от бог, разбира се!’), което ще извърши Божието дело на земята. Мечтите в тази област са многобройни: домове за стари хора, домове за сираци, безплатни кухни за бедни, помощ за бедни родители с деца... служения за нуждаещите се, които биха били идеално финансирани от някакъв вид (доходоносен) бизнес, който църквата може да развие, и който ще разкрива превъзходствата на Бог... Преследването на богатство, за да се финансират тези начинания, освен поради факта, че е изцяло антибиблейски подход, се доказва все по-често като неправилно поради плодовете, които се раждат в този процес.

Белезите на Духът на Просперитета

  1. Проповядването в църквите спира да бъде водено от Святия Дух и започва да бъде водено от 'видението', което даденият проповедник има. Проповедите са с една цел: събиране на повече финанси ('за благородните цели на бог'). Те могат да бъдат фокусирани върху щедростта, например, или Божията вярност да снабди всяка наша нужда, когато даваме за Неговото дело. Понеже главният източник на финанси на църквите е дарението, чийто размер е пряко свързан с посещаемостта, проповедите могат да бъдат насочени към 'посвещението' към неделното събрание. Темите на тези видове проповеди не са антибиблейски, но духът, с които се поднасят разкрива, че те не са по Божието сърце. Манипулацията, засрамването, грубите шеги за това кой е посветен и кой не е не са Божият метод на дисциплина.
  2. Църковното лидерство спира да изразява Божията любов и грижа към вярващите, и преследвайки видението, започва да третира църковните членове като автоматони в огромната църковна машина.
  3. Всеки несъгласен с посоката на 'служение' или с методите на лидерството е обявен за предател. Малко по малко ключови фигури от лидерството започват да напускат, но обикновенните миряни научават само митове и слухове за причините тези хора да си тръгнат. Този вид атмосфера започва да наподобава повече Сталинова Русия или САЩ под властта на Сенатор Макарти отколкото 'мир, правда и радост в Святия Дух'. За да може да се опровергае такъв тип управление на помощ идва лъжеучението за безгрешното лидерство, което ‘чува съвсем ясно от бог в сто процента от случаите къде и кога всеки обикновен мирянин трябва да 'служи'. Този дух е безскрупулен дори и към брачния завет, създавайки раздори дори и във взаимоотношенията между съпрузи по принципа на 'разделяй и владей'. И разбира се, точно както в тоталитарните режими, и тук лидерството има свои помощници отговорни да докладват за всяко кривване на някой от партийната, пардон, църковната линия. Тези информатори, въпреки вярността си, никога не биват допуснати във вътрешните кръгове на лидерството, което ги кара все повече и повече да се стараят да се понравят на лидерството и някак да заслужат място в църковното 'Политбюро'.
  4. Лидерството, от своя страна, сляпо за дълбочината на своята заблуда, вижда себе си като неразбрано, предадено, и онеправдано. То преследва призива, гони целта, и се пита защо толкова много хора го предават като изказват критика срещу лидерството или напускат църквата.

Благодатната Почва на 'Българската Реалност'

  
Това, което задълбочава проблемите създадени от неправилният фокус на църкви водени от духът на просперитета е т.нар. българска реалност. Финансовата атмосфера в страната прави богоугодното съграждане на доходоносен бизнес много трудно, първо защото потенциалните клиенти не разполагат с високи доходи, и второ заради рекета от страна на държавните институции, на който са подложени предприемачите. За жалост, лидерство опиянено от славата на видението си, счита тези фактори за незначителни спрямо великите неща, които Бог може да извърши. На базата на сляпа вяра, че Бог е винаги готов да каже 'б' на всяко наше 'а', лидерството смело се рязпростира в различни бизнес сфери. Със същата смелост обещава на членовете на църквата, които търсят работа, по-стабилни доходи ('българската реалност') или просто се доверяват на видението, големи заплати, ако започнат работа в новата фирма на Бог. И тогава, сякаш изневиделица, 'българската реалност' нанася своя удар - очакваната бизнес печалба не идва, няма нужните пари за заплати и лидерството застава пред дилема: дали да признае, че е преувеличило, когато е обещало въпросните заплати и така да разкрие, че те също грешат... или да направи така, че да изглежда, че всичко всъщност е по план. За жалост, както Давид беше навлязъл твърде надълбоко в примката на греха и уби мъжът, с чиято съпруга бе блудствал, лидерството избира непочтенността. Ако някой се осмели да поиска обещаното му, той е материалист и предател, и дори да си тръгне, така би било по-добре. По-късно винаги може да се каже, че лидерството само е решило да го отстрани... заради някой скрит грях, например.


Предупреждения от Словото

  
В Библията има много предупреждения за различни човешки склонности и различни опасности, за които вярващия трябва да внимава. Ето някои, които Проспериращите Църкви са игнорирали.

Относно Парите

 "А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта." (1 Тим 6:1-15)

"Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда гиразяждат и където крадци подкопават и крадат.А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не гиразяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." (Мат. 6:19-21)

"Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие (алчност); защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му." (Лука 12:15)

"Защото всичко, което е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но от света" (1 Йоаново 2:16)

"Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя". (Евреи 13:5)


Относно Методите на Лидерството

 "Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото." (1 Петр. 2-3)


Относно Какво е 'разумно'

 "Вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето." (2 Кор.11:19-20)


Други Лъжеучения и Злоупотреби в Проспериращите Църкви


За да поддържат своя контрол над членовете, лидерството на проспериращите църкви си служи умело с още няколко лъжедоктрини. Една от тях е изопачаване на истината, че 'съвършени църкви няма', и затова дори да има проблеми, вярващите нямат къде другаде да отидат. Да, няма съвършени църкви, защото са съставени от несъвършени хора, но далеч не всяка църква е основана на лъжедоктрини и далеч не всяко лидерство манипулира църковните членове, за да се изпълни видението на лидера, и то на всяка цена! Да, няма съвършени църкви, но някои използват несъвършенството си като извинение за беззаконието си, а други търсят да бъдат очистени от Исус чрез покаяние.  Втора е лъжедоктрината, че членовете се 'женят' за църквата, която посещават и съответно напускането на дададена църква би било  равно на 'развод' – това е злоупотреба с Библейската идея на заветни взаимоотношения‘. Трета е лъжеучението, че непокорство към църковното лидерството е равно на непокорство към Бог, базирано на лъжедоктрината, че не Христос е Главата на Църквата, а лидерството.


Съдбата на Проспериращите Църкви


Тези църкви бързо стават познати в християнските среди като опасни и вредни организации, поради многобройните подобни лични разкази на бившите им членове. Съответно, тези църкви стават все по-изолирани от християнската общност, лидерството им има все по-повърхностни взаимоотношения с лидери на други църкви и съответно има все по-малък шанс някой да донесе нужното изобличение и поправление.

Лидерството на тези църкви става все по-авторитарно и въпреки, че често е съставено от тим, този тим не изпълнява функцията на такъв, защото никой не би се опълчил на волята на главатаря (освен ако не иска да бъде изхвърлен и името му да бъде опетнено).


Членовете на тези църкви започват да се делят на три групи:

  1. Тези, които поради липса на библейска основа и лични взаимоотношения с Исус, не разбират че се намират в лъжецърква - те наивно следват лидерството и вършат 'черната работа'
  2. Тези, които са закоравили сърцата си и са предпочели одобрението на човеци пред одобрението на Бог (Галатяни 1:10), като неистово търсят да угодят на лидерството
  3. Тези, които виждат проблемите на църквата, но вярват, че това е само 'лош сезон' и че, скоро старите славни времена ще се върнат. Така, годините минават за тези членове, и вместо да растат в познаване на Бог и да бъдат използвани за изграждането на едно Вечно Царство, те остават в период на застой, който в християнския живот често води до връщане назад.



Умоляващ Апел Към Проспериращите Църкви

 

До лидерите

Ако си лидер на 'просперираща църква' и си видял своите грешки в изграждането на небогоугодна организация или си опорочил това, което Бог ти е поверил, знай че никога не е късно да постъпиш правилно. Никога не е късно да потърсиш прошка от Бог и от хората, с които си постъпил нечестиво. Никога не е късно да поискаш Бог да те възстанови, да те изгради наново и да ти даде ново начало. Ти си човек, като всички други - всички го знаят и всички ще разберат. Но най-важното е, да бъдеш искрен пред Бог - само Той има значение сега. Той може да те измъкне от най-голямата каша и да се прослави. Обърни се към Него. Потърси своя Баща.

До членовете 

Освен ако нямаш конкретно слово от Бог да стоиш и да ходатайстваш за проблемите на църквата, знай, че колкото по-дълго стоиш в тази атмосфера, толкова по-уязвим ставаш за нея. Скоро ти самият няма да осъзнаеш, че си станал част от системата на църквата и главен носител на нейния разрушителен дух. Отдели време да търсиш Бог сам, да четеш Библията и да сравниш плодовете на църквата ти с плодовете на Святия Дух. Спомни си кой е Исус и какво е Неговото сърце и методи. Спомни си всички Негови предупреждения. Потърси общение и съвет с вярващи, които не се страхуват от истината. Знай, че Бог ще ти даде нужната благодат да извървиш пътя си към изцеление и възстановяване.


Какво Научаваме от Проспериращите Църкви?

  
Говорим за 'Проспериращите Църкви', но истината е, че тяхното падение е падение за цялото Тяло Христово. Всички ние сме свързани помежду си, и когато някоя част страда, всички ние страдаме. Тази част не е пълноценна част от тялото и всички ние сме ощетени от дарбите и службите, с които тази част би могла да допринесе. Липсата на тази част също така забавя израстването ни в мярката на ръста на Христовата пълнота‘ (Еф. 4:13).

Много можем да научим от проспериращите църкви. Примерно, научаваме, че никой не е застрахован от морално или друго падане, и затова всяко лидерство трябва да бъде отговорно пред някой. Става явна нуждата да стоим безкомпромисно твърди в истината, описана в Библията. Виждаме колко е опасно да дадем на човек, независимо колко е надарен или помазан, авторитет в живота ни, който дължим единствено на Исус. Но като цяло, синдрома 'Просперираща Църква' е само един от туморите на съвременното Христово Тяло. Има още много тумори, които трябва да бъдат отсранени преди Христовото Тяло да започне да живее за Божието Царство на земята.





















































6.03.15 г.

Мечти

Търкалят се дните,
Делник след празник -
Всеки върви в своя брод...
А как затъжава сърцето,
Когато се сеща за Oнзи...
Другия...
Пълен...
Живот!

Живот на надежди,
Мечти и копнежи -
Живот изживян,
Напълно...
Докрай...
Свърши ли времето,
На наш'те стремежи,
Да оставим следа,
Преди своя край?

И изведнъж, някак случайно,
Долавяме полъх от Онзи Друг Път!
И душата ни бойка песен запява,
Подканяйки всички, които не спят:
"Вън! Прогонете тези лъжци!
Сред вас да останат само такива,
Които живеят за свойте мечти -
Ако е нужно - за тях и умират!"

5.03.15 г.

Жива

Посветено на Цветанка Петкова Михайлова (1937-2014)


Днес те погребахме, там, до дядо,
В гроба на твоя баща.
Но въпреки урната в гроба не вярвам,
Че тебе те няма сега. 
 
Да, няма я вече нашата баба -
Принципно 'нейна', но винаги 'наша'.
Няма я грижата, която дарява,
Няма я малката сестричка на Даша... 
 
Но истинската ти си все тук.
Не болната, старата плът,
Не гласът, останал без звук,
А животът, човекът, духът. 
 
В мислите ни ти си си жива:
В разговори, в лудите разкази наши,
В радостни спомени, в детството диво...
Жива си, бабо, в сърцето обаче!