2.01.16 г.

Как да разпознаем кога църквата ни се превръща в култ/секта?

В България, за съжаление, думите 'секта' и 'култ' все още са използвани най-често неправилно, описвайки събрания на хора, които се покланят на Бога на Библията извън православния храм. Поради този факт протестантите, които са свикнали да бъдат обиждани с такива неправдоподобни епитети, понякога считат, че сектите и култовете са митове от началото на 90те години. Истината е, че самият Исус ни предупреждавa, че ще дойдат лъжеучители, които ще бъдат вълци в овча кожа, което означава, че те ще изглеждат като християни. 2 Петрово 2:1 казва: "и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси". Какво научаваме относно лъжеучителите от този стих? Че те не винаги произлизат извън църквата.

Тъжната истина е, че всяка църква може да се превърне в секта/култ, дори и да е започнала с правилни намерения. Вярвам, че първата причина за това е неправилното разбиране на църковното лидерство относно тяхната роля в живота на вярващите. Мнозина лидери гледат на себе си като на духовни водачи, с функция, приближаваща се повече до тази на гурутата в източните религии, отколкото до тази, която Библията посочва за правилна. Втората причина дадена църква да се превърне в култ е тъжният факт, че много хора, наричащи себе си християни, не познават Бога и Неговото писано Слово - Библията. Така вярващите лесно се поддават на лъжеучения и, обвързвайки се емоционално с дадена организация, все по-малко могат да бъдат наричани християни (хора, които следват Христос и стават все-по христоподобни) и все повече, дори в Името на Христос, се превръщат в класически сектанти - без дори да по дозират за това.

Заблудените хора, според дефиницията на думата 'заблуда', вървят в даден път с твърдото убеждене, че следват истината - те не знаят, че са заблудени.

Врагът ни, въпреки, че е мъдър, не може да твори нови неща - той може само да изкривява вече съществуващото. Неговият белег е явен и поради това всички култове си приличат по 7 основни характеристики:

1. Опозиция на критично мислене

Култовете не обичат индивидуализма, защото е много по-трудно да се контролира група от индивиди с различно мислене, отколкото група от единномислещи последователи. Разбира се, абсолютна истина има и не трябва да се приема всяко мнение за истина или да се следва всяко учение, ако то противоречи на Библията. Но Исус ни казва, че Святият Дух е Този, Който ще ни води във всяка истина. Да, Той може да го прави чрез хора, но методите Му са белязани с Неговия плод: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Култовете най-често издигат дадено вярване чрез манипулация или всяване на страх - белезите на водителство от дух, който не е от Бога.

2. Изолиране на членове и наказване на тези, които са си тръгнали

Библията ни учи, че глава на Църквата е Христос, а не човекът, който е основал дадено събрание. Поради този факт никой, освен Христос, няма право да решава кой може да посещава дадено събрание. Библията ни казва да постъпваме с любов към този, който е прегрешил и с кротост да водим всеки към възвръщане в правия път. Единственият случай, в който Библията заповядва да се изгони грешник, е описан в писмото до Коринтската църква, за които се е знаело, че са участвали в сексуални грехове 'които не се срещат дори сред езичниците'. Човекът, който Павел заповядва да бъде изгонен, е мъж, който имал сексуални взаимоотношения с мащехата си. Култовете, използвайки факта, че мнозина не познават контекста на стиха 'Изгонете злия човек сред вас' (1 Кор. 5), си позволяват да прилагат този вид дисциплина върху всеки, който показва несъгласие с лидерството. Когато човек си тръгне, доброволно или насила, лидерството насърчава настоящите членове да странят от този човек с обяснението, примерно, че той е опасен за тяхното духовно развитие.

3. Подчертаване на специални доктрини извън писанията

Специалните доктрини най-често намират основата си в библейски стих или стихове, които се превръщат в главната посока на проповядване на дадено събрание и след това в главна цел на църквата. Стиховете сами по себе си са истинни, но няма библейска база за твърдението, че те трябва да са цел на християнския живот. Пример за подобни доктрини са:

- заветът за просперитета: "ако Бог е с теб, ще бъдеш богат"

- доктрината за бащинството: "лидерите са твои 'родители' и ти трябва да ги 'разпознаваш' и да им се покоряваш"

- издигане на ръцете на лидера: "както в Стария Завет израелтяните държаха вдигнати ръцете на Моисей, така и християните трябва да подкрепят видението на лидера"

Всяка една от тези доктрини е базирана на истини, които са били изопачени: Бог ще се грижи за всички наши нужди, но няма задължително да ни направи богати; призвани сме да почитаме лидерите ни, но това да е доброволно - да е почит към помазанието на Бог върху лидера, което ние сами разпознаваме, а не ни се натрапва; можем да се присъединим към дадено служение или видение, сами виждайки своя призив в него, но не по принуда или чрез манипулация.

4. Търсене на неправилна лоялност към лидерството

Култовете създават атмосфера, в която членовете се чувстват длъжни да съгласяват всяко свое намерение и всяка своя крачка с лидерството - това се представя като нещо, което ги предпазва. Тук не говорим само за служения в църквата - християните се съветват за кого да се оженят, дали да учат, къде и какво да работят... Истината е, че има безопасност в съветването с други, както казва Библията, но християните трябва сами, доброволно да търсят съвет или мъдрост, разпознавайки даден човек като някой, на когото могат да се доверят и знаейки, че са свободни да отхвърлят даден съвет, без да има последици за тях в църквата.

5. Не почитане на семейството като единица

Задружното семейството е заплаха за култовете, затова на приципа 'разделяй и владей', лидерството активно всява раздори между съпрузи, използвайки често слабостите и страховете на двата пола. Примерно, на мъжете се говори, че са 'мъже под чехъл', манипулирани и контролирани от жените си; на жените се говори, че мъжете им са пасивни и недуховни.

Много култове изискват от членовете си дори да спрат да общуват с брачния си партньор, ако той или тя изразяват несъгласие с ученията на култа или го напуснат. Всичко това се обяснява, че е с цел да предпазят човека от поквара, заблуда или отпадане от 'истинната вяра'.

6. Прекрачване на библейските граници на поведение

Членовете на култовете могат да насърчават членовете да се занимават със сексуални практики, които Библията осъжда, като хомосексуализъм и многоженство. Библията ни учи, че тялото на вярващия е храм на Святия Дух, че сексуалните грехове са изключително вредни за нас.

7. Отделяне от Тялото Христово

Култът се дели от Тялото Христово, описвайки себе си като специална организация - по-добра, по-свята и 'по-правилна' от други християнски организации. Може да не се говори открито, но всеобщото вярване в култа е, че всеки, който си тръгне, ще пострада духовно и ще отпадне от вярата. Един добре развит култ може да започне и открито да проповядва, че няма спасение извън тяхната организация, защото само те имат 'истината' или само те са богоизбрани. Библията ни учи, че Исус Христос спасява, а не членство в дадена организация. 

Какво да правим, ако видим, че църквата ни е станала култ?

Опасно е да продължаваме да посещаваме събранията, освен ако нямаме конкретно слово от Бог да се молим за покаяние на лидерството, да служим на определени хора в събранието и открито да говорим слова на изобличение и поправление. Стоенето под авторитета на служение, което не е водено от Святия Дух, което не зачита Библейските доктрини и което действа чрез манипулация и всяване на страх, е вредно за нашия духовен живот. Ако нямаме сили или смелост да напуснем дадена организация, не знаейки какво ще се случи с нас и нашето семейство, след като напуснем, можем да се доверим, че Исус не ни е забравил и че Той ще се погрижи за нас. 

Не е лесно да се напусне култ, поради силното емоционално обвързване, което той изгражда с членовете си. Страхът да изгубим близки и приятели, които са в организацията, е съвсем реален, както и страхът, че ще изгубим своята идентичност, ако спрем своето служение там. Но, самият Исус ни казва, че този, който иска да спаси живота си, ще го загуби, а този, който го загуби заради Него, ще го спаси.


1 Кор. 7:23 "С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци."